Този пост няма да е типичен за мен. Няма да описвам преходи и приключения с децата. Ще го посветя на някой ценности и базови неща, в които искрено вярвам. Някъде там, те ще се преплетат с това, което практикуваме сред природата. А то не е хоби, а начин на мислене, начин на живот. Основната част от този пост е взаимстван от Thinkergarden – организация, която предлага качествено обучение за малки деца сред природата. Той е насочен, най-вече към родители на бебета и малки деца. Техният пост, както и много други интересни материали може да прочетете тук “Less isn’t more… It’s everything“.
“Simplicity is the ultimate sophistication.” Leonardo DaVinci
В днешно време е много лесно да правим повече от необходимото за децата ни – да говорим повече, да купуваме повече или да им предлагаме повече възможности. Като родители ние обичаме децата си от цялото си сърце. И се опитваме да им дадем и предложим най-доброто, на което сме способни. Освен това, гледайки как другите родители обгрижват децата си, може да се запитаме “дали ние правим достатъчно за нашите?”. Предполагам, всеки е изпадал в ситуацията хем да желае да зарадва детето си с нещо ново, хем да усеща, че това е една от множеството играчки, които ще потънат в забрава (и някой шкаф) след кратък първоначален интерес.
Ние не можем да спечелим децата с повече играчки и дрънкулки. Te откриват магията във всичко около тях. За да направим такъм момент, не ни трябват играчки и дрънкулки. Ако наистина искаме да създадем връзка с нашите деца, трябва да премахнем трупането на неща. Ако искаме децата ни да могат да се фокусират, да бъдат креативни, самостоятелни, издържливи, устойчиви и радостни, трябва да разберем, че по-малкото не е повече. То е всичко! И множество изследвания и проучвания го показват.
Светът, в който растат децата ни ги бомбардира със стимули. Дали това са екрани на телефони и таблети, предмети и играчки или занимания планирани от родителите, обемът на тези стимули насочени към децата е огромен. Децата днес притежават в пъти повече неща (предмети, играчки, дрехи, др.) спрямо децата преди 30 години. В същото време, свободното време за игра на детето е намаляло значително за същия период.
Като допълнение към трупането на вещи, възрастните сякаш се страхуват от това, какво може да се случи, ако децата не са заети с нещо. Чувстват се отговорни да им “намират” игри и занимания през всяка свободна минута, за да се “развиват и учат”. Нетърпеливи сме да се намесим веднага в играта на децата, когато видим че в действията им липсва структура, цел и видима полза. Ставаме несигурни, когато децата могат да определят правилата и случващото се в игрите им.
Прекалено много стимули – независимо дали са предмети или внимание – са предизвикателство за всяко едно дете. За някои деца дори това непрекъснато захранване със стимули води до различни по вид проблеми в държанието.
Проучвания показват, че децата играят по-дълго, по-креативно и с повече радост, когато са заобиколени от по-малко играчки. Когато възрастен прекъсне играта, времето и качеството на играта намаляват. Но когато възрастен подпомага децата по подходящ начин, играта за всички се подобрява. Знаем, че децата се учат да бъдат съсредоточени и фокусирани, когато имат малък набор от избори и когато някой насочва или премества фокуса им към /от нещата, които правят. Знае се също, че повторението на едно и също нещо подпомага развитието на детския мозък.
И въпреки това ние постоянно им предлагаме нови и нови стимули. Не трябва ли да открием начин да спрем това? Да измислим как по-малко, всъщност е всичко, което е необходимо за децата. Да направим така, децата да станат самоуверени, способни и запазят любознателността си.
Ето какво предлага авторът на статията:
Игри с отворен край . Нека избираме такива играчки, с които детето може да играе безброй пъти. Ето и петте “най-яки” играчки според WIRED Magazine. Дали ще се съгласим напълно или не е наш избор, но има много игри с отворен край, които насърчават креативност и работа в екип.
Изведи децата навън всеки Божи ден. Това е най-доброто място за игра за тях. Без значение от времето. Природата и истинския учител и предоставя всичко, необходимо за развитието, здравето и удоволствието на децата. Блогът ми е насочен най-вече към този аспект – развитие чрез преживяване, трупане на спомени и опит вместо трупане на играчки и предмети (не че нямаме и такъв), ценене и радост от обикновените неща около нас.
Заложи на повторенията. Възрастните се отегчаваме бързо от еднообразие, но малките деца развиват ума си на базата на повторенията, които правят. Често недооценяваме възможността децата да правят неща, “които вече са правили”. Когато те могат да повтарят многократно действията си, те укрепват връзките създадени в мозъка им. Ако наблюдавате по-внимателно, най-вероятно ще забележите, че децата правят малки промени при всяка итерация. Така те правят малки открития на принципа на “причина-следствие”.
Оставете децата без занимание — защо се притесняваме, когато децата не са заети с нещо? Ако те не играят на нещо, това не значи, че нямат достатъчно стимули. Нека ги оставим малко така и наблюдаваме, да не бързаме да се притичаме “на помощ”, предлагайки им следващото занимание. Нашите деца могат да правят чудеса с нещата, които са около тях. Освен това, те неминуемо ще намерят следващия обект, който ще грабне вниманието им и ще го изследват. Това ги учи да се фокусират. Няма да забравя, как по време на един ремонт в къщи и ангажименти с майстори едно от децата ни хваща, хвърля и гони една пластмасова играчка като малко дете. Това занимание трая дълго – много дълго и все още се чудя, как успях да остана кротък наблюдател на тази впечатляваща за мен истинска радост от тази игра.
Замени думите с тихи действия. Когато играят деца, нека се постараем да усетим, дали и кога имаме желание да говорим с тях. Ние може да “изскочим” с идея или решение за проблем, който имат или пък да се опитаме да направим играта им още по-вълнуваща. Прекъсвайки ги в тяхната игра, най-вероятно ще я развалим. В такива моменти е добре да запазим търпение, изчакаме и наблюдаваме, дали те активно ни търсят, искат ли помощ? Или по-скоро са заети в играта си, опитвайки се да решат проблемите си. Ако търсят съдействие, може просто да седнем в близост и да се включим в играта без да кажем дума. Нашите безмълвните действия ще направят повече от безброй изречени думи.
Вече сме в месеца на лудото пазаруване на подаръци, на изпълняване на желания на децата, на дядо Коледа и многобройните коледни празненства, които се организират навсякъде. Нека за миг намалим темпото и размислим, дали следващия подарък или изненада ще донесат повече от кратка радост на детето. Дали ще го заинтригуват да задели продължително време за игра или подаръкът ще потъне в коша заедно с другите играчки. Трябва да пазаруваме умно. Още повече, защото това има възпитателен ефект. И да не забравяме, че играчките и предметите са важни за децата. Няма как да се откажем от тях изцяло. Децата до голяма степен се идентифицират с тях. Но все пак те са отделни от самите деца. За разлика от играчките и предметите, които подаряваме, споделените преживяванията са част от децата, неразделна част, която ги определя като индивиди. Нека им даряваме затова повече преживявания, повече трупане на собствен опит.
Подобни постове:
- Пръчка в гората вместо таблет в ръката
- Преходи с деца – 16 игри за добро настроение
- Как да изберем колело за дете? 8 неща, на които да обърнем внимание.
