Тази неделя бе определена за нови приключения. Заедно със семейства Бозвелийски и Маринови се отправихме към малко познато, но чудно местенце край село Реселец до Червен бряг. Идеята бе да разгледаме едно необикновено природно творение което си има множество имена. Различни източници го назовават като Пропадалото или още познат из геоложките среди като Тектоничен гребен “Калето”. Преди да разкажа за нашата разходка, ето малко информация за този уникален природен феномен, който заслужава по-голямо внимание*.

Пропадалото (или тектоничен гребен Калето)

Намира се край село Реселец, до Червен бряг. Местността е част от картсовия район на Карлуково. Представлява каньон с дължина приблизително 750 метра и височина 30-40 м. Целият район на природната забележителност е пропаднал с около 60 метра и отвсякъде го обграждат отвесни скали, с чудни и уникални геометрични форми, в пълен контраст с цялата околност. Причината за образуването на уникалните скални форми е физическото изветряне, разломяването във вертикална посока на дебелите до 70-100 метра матрихтски варовити пластове и хоризонталното им преместване на едно разстояние от 80-100 метра.

В долината между скалите се намира екопътека, която ние проходихме и за която ще разкажа по-долу. По протежението на каньона, вървейки по екопътеката, могат да се наблюдават редица интересни скални фигури, една от които е “Гъдулката”, представляваща естествено издълбана фигура в скалите на каньона с формата на гъдулка. Пътеката минава и покрай Отсечената скала, която представлява голям, леко наклонен монолитен блок, подобен на десет етажна сграда. Природната забележителност не е лишена и от характерните за варовитите терени пещери, но тук те не са се образували от подземни води, поради което нямат характерните за този вид пещери сталактити и сталагмити. Най-впечатляващата пещера по маршрута, обхождащ атракцията е “Темната дупка”, която се е образувала между три варовити паралелепипедни блока, които са събрани в горните си части. Пещерата има форма на тристенна пирамида с височина около 70 метра. Единият ръб представлява тесен вход за пещерата, която е тъмна и студена през летните горещини. В пещерата е отчетено наличие на колонии от прилепи. Освен прилепите, в Тектонски гребен “Калето” гнездят значителен брой защитени от закона редки птици, тук е и едно от малкото места в България, където се среща скорпион (и ние имахме шанса да видим истински скорпион). По склоновете на каньона могат да бъдат открити над 200 ендемитни видове – редки и красиви растения.

Нашата разходка из Пропадалото

Местните хора са направили този природен феномен достъпен, като са оформили пътека, която криволичи през всички забележителни местенца – а те не са малко. Тя тръгва от голямата поляна за пикник край моста на река Ръчена. От информационната табела за района се тръгва в дясно по тясна пътечка, започваща със стълбички.

Пътеката преминава през цялото протежение на Пропадалото, давайки ни възможност да се докоснем до всички чудеса на майката Природа, сътворени на една шепа място. Пътеката върви успоредно, в дясно на река Ръчена (гледайки течението). Първоначално преминахме през прохладна борова гора, след което пътеката навлиза в гребена (пропадналата част). От двете ни страни изникнаха гигантски монолитни скали и скални блокове. Децата през цялото време тичаха от една атракция към следващата.

“Хладилникът”

Първата атракция беше една скална дупка в дясно на пътеката – на пръв поглед нищо особено. Но оказа се това е естествен хладилник. Температурата в дупката, макар и не дълбока, бе чувствително по-ниска (може би около 10 градуса). При издишане можехме да следим парата, която се появавя в дупката, докато на 10м от нас температурите отчитаха вече 25 градуса. Отидохме с децата да проучим от къде идва тази студина.  Не можахме да ги удържим да не се покатерят на скалите и да разгледат с челници дупката.

“Гъдулката” и каменната река

Продължихме напред, а главите ни шареха на всички посоки да оглеждат необикновения терен. Следваше преминаване през естествен тунел, образуван от една скала полегнала върху друга скала. Излязохме на по-широко пространство, от дясно на нас имаше каменна река, водеща до подножието на отвесните скали. Там се намира и “Гъдулката” (естествено издълбана фигура в скалите), която обаче дали заради растителността или заради липса на фантанзия разпознахме единствено от гледаните предварително снимки на каньона. Децата се втурнаха да се катерят по каменната река с идеята да проучат една цепнатина в скалите. Трудния терен и нашите викове ги отказаха :-).

пещера Темната дупка

Продължавайки напред стигнахме до едно разклонение – на ляво стръмна пътека ни отведе до пещера Темната дупка. Там ни предстоеше изключително преживявне, в което участваха всички деца, аз и Стоян. Останалите предпочетоха да стоят извън колострифобичните гънки на пещерата. Тя представлява процеп с ширина до 60-70 см. и висок много (не се вижда в тъмнината, но прочетох че е 70м.). Подът е с наклон на долу, песъчлив и влажен, което го прави хлъзгав. Подпирайки се за стените на пещерата, заслизахме бавно на челници. След 25-30м стигнахме разширение, в дясно на което водеше още по-стръмен улей на долу. Предпочетохме да не рискуваме, но и разходката до тук си заслужаваше. Децата бяха доволни от приключението в тъмното. На излизане намазахме лицата си с кал, като индианци. Обратно на светло при си направихме снимка пред процепа на пещерата за спомент.

Отсечената скала

Върнахме се обратно на разклона и продължихме по десния му ръкав. Подминахме Отсечената скала. Една от местните легенди на село Реселец разказва, че от върха на скала сe хвърлила девойка, която не пожелала да приеме турската вяра. Тогава скалата се е отцепила от мъка. Дали е така или не, никой не знае. Но определено не се вижда всеки ден огромен монолитен скален блок с височина 50-60м да стои така свободно. По-късно имахме възможност да го наблюдаваме от панорамна пложадка. А на връщане минахме с Яна между него и съседната скала по един каменист улей широк около 20м. От другата страна излязохме над каменната река точно до вече известната Гъдулка.

Панорамни гледки от Калето

За да стигнем до поляната с панорамен изглед трябваше да преминем през следващото предизвикателство – стръмен каменен улей плътно в дясно до отвесната скала, извеждащ ни между два скални блока над Пропъдалото. На места се наложи да използваме всички карйници да се покатерим през тесния процеп.

Излизайки на равно място продължихме още малко напред докато навлезнахме в горичка. В ляво имаше пътека, която ни изведе на поляна над тектонския гребен с прекрасна 360 градусова панорама. Е, това беше идеално място за почивка и обяд. И за снимане на района. Дори децата, които не се впечатляват особено от природни забележителности (освен ако няма дивеене) казаха “много е красиво”, а скалния венец отсреща оприличиха на крепост.

Истински скорпион

Освен всички тези красиви форми имахме късмета да видим и едно рядко за нашите земи творение – скорпион. Лия го откри местейки камъчета пред нея, а Бени го разпозна. Беше дълъг не повече от 3 см с опашката. Уплаши се от нашите възклицания и опити да го наблюдаваме и не след дълго се скри между камъните. Тази среща колкото и неочаквана бе плод на изследователския дух на децата.

След почивката се разходихме до брега на река Ръчена. Върнахме се по същия път обратно, наслаждавайки се отново на чудните форми.

Други забележителнисти в близост

Районът край Карлуково е богат на природни и исторически забележителности. Ето някой от тях, които силно препоръваме з излети с деца:

Планове за в бъдеще

Разходката до Пропадалото опредлено беше една от най-вълнуващите в последно време. Разгледахме един рядък по вид природен феномен с много атракции както за децата така и за нас – възрастните. Находката на скорпион се оказа черешката на тортата. Надявам се скоро пак да дойдем насам и да отделим време и на каньона на река Ръчена, който също звучи многообещаващ.

*) ползвани са материали от портала бест трипс

1 коментар

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си