От много време бях поставил разходка до с. Боснек с пощение на Живата вода в списъка с чакащи дестинации. Ето, че му дойде време, след като Стоян предложи да направим лежерна неделна разходка. И ето ни с цели три коли в края на с. Боснек. Времето беше идеално, топло без да е горещо. Това се оказа важно, понеже пътеката в голямата си част се вие на открито и през лятото смятам, че ще е доста горещо. Идеалното време е през пролетта и есента. Самата екопътека е почти равна и върви по полски път до разклона за с. Кладница и заслон Меча чешма. Разклонението е обозначено с табелки и няма начин човек да се обърка.
Като цяло пътеката е добре поддържана – има информационни табели на няколко места както и карта на района в началото и. Пейки в страни от пътеката подканяха за кратка почивка.
На самата Жива вода има построен и заслон, където може да се скрие човек при лошо време. Децата определено харесаха лекия маршрут. “Големите” от тях – Вики, Лия и Ема – тичаха на воля и опознааха бръмбарите и цветята по пътя им. Малките – Кристиян и Дивна – се предвижваха в смесен режим от самоход и носене на гръб.
Пътеката изглежда е позната, понеже имаше поне още десетина групи, запътели се същата посока. До извора на Жива вода стигнахме за около 1:15 мин спокойно ходене. Там обядахме и чакахме да видим как извора пресъхва. А той си тече с силен дебит през цялото време. Мислейки за легендата, че изорът пресъхва ако има лоши хора наблизо, си правя извода, че всички тук сме от добрите 😉
След обяда мъжете и децата отскочихме до пещерата, намираща се на 100ина метра след извора. Преди нея в дясно от пътя има още един извор.
Самата пещера има нисък и тесен вход (1х1 м) но вътре се разширява. Има статуя на Богородица. С челника влязох още 20ина метра на вътре. При малко повече ентусиазъм от другите, можеше да понавлезем още малко.
Решихме да се връщаме, понеже на най-малките отдавна им дойде време за спане. А те от толкова много нови и интересни неща не можеха да заспят. Аз и Стоян тръгнахме напред съответно с Кристиян и Дивна. Съвсем скоро и двамата се отпуснаха и заспаха. Другите ни следваха. В началото на пътеката спряхме на информационното табло да се изчакаме. Там едно стадо от овце и кози спокойно си пасеше. Техните звънци обаче набързо прекратиха сладкия сън на малките. Но както е казал народа – от сън спомени няма.
