Отново седмица на Войнежа. Това лято вече за трети път с децата. Отиваме без кой знае какви планове, понеже там нещата се случват от самосебе си. През деня децата се забавляват с баба си и и дядо си или на разходка или помагат в домакинството.
Вечер, както се е реда, си сядахме на салатка и ракийка от собствено производство, придружени от лека вечеря.
Децата щурееха покрай нас, докато им свършат силиците и спяха като бебета в прохладната стая.
Един следобед ги заведох до едно любимо от деството ми място – водопада. До там се стига в стил каньонинг, понеже се върви по или покрай корито на реката. Имаше катерения, скоци и преминаване на паднали дървета и дълбоки бързеи.
Разходките за диви плодове, бяха твърда част от следобедната програма. Ядеше се на корем.
Друго забавление бешекаране на колело на мегдана за показ на някоя баба или куче.
Криси се стараеше да подражава на тати, ритайки топка на воля на мегдана.
Абе добре си изкарваме на село, и да са живи и здрави майка ми и баща ми, че още дълги години да им гостуваме и наслаждаваме на спокойствието в балканското селце.
