Интро
Както вече се превръща в традиция, с децата ходим лятно време на палатка. Това е едно от най-силните им желания за цялото лято и щях да бъде лош баща ако не им го изпълня :-). Покрай семейните драми с бременността на Соня не можем да планираме кой знае колко, затова разчитах на случайността за удобен момент. И както (почти) винаги става, той идва.
Косьо ми звънна в петък, че ще бъде на караваната си на язовир Батак за последно преди да я прибира към София. Щеше да е сам с децата си. Щеше да има каяк, някакви специални лъкове със стрели и колела. Прозвуча ми като покана и в събота сутринта бях натоварил една пълна кола с багаж + 3 колелета, за да отидем един единствен ден на палатка. Чудех се дали си заслужава цялата олелия и мъкнене на палатки, храна, вода и пр. за една вечер? Но отговорът бе ясен – да. Едно приключение, което ще помним, ще създаде нови запознанства за децата, нови активности като каране на каяк в язовир са повече от достатъчна причини да отидем въпреки краткото време.
Ден 1: разходка до острова, дискотека и лагерен огън
В събота на обяд бяхме на язовир Батак и по-точно на еко-къмпинг Батак. Понеже нямаше места поставихме палатката си до караваната на Косьо. Следваше бързо запознанство на децата, които се виждаха за първи път, бързо хапване и още по-бързо преобличане с бански за първа обиколка с каяк. Косьо имаше собствен надуваем каяк, но за съжаление всички каяци на къмпинга бяха отдадени под наем. Няма проблем – наехме едно водно колело и така с него и с един каяк навлязохме в язовира.
Водата бе чудесна и скоро един по един се хвърляхме от водното колело и от каяка в нея. Всички деца имаха жилетка за плуване, а някои дори и плувки за допълнителна сигурност. Забавата бе вече на много високи нива. Решихме да посетим островът отсреща, за който Косьо и децата ни разказваха от техни предишни посещения. Акостирахме до един пре-старт и полу-разрушен кей и се отправихме на опознавателна акция. На този остров е омало военна база и нейни останки още издават човешко присъствие в не толкова близкото минало. Усещането бе като в приказката на Даниел Дефо – Робинзон Крузо. Острова бе дом на хиляди птици – най-вече корморани, които буквално го бяха превзели.
Поразходихме се, потичахме, децата надникнаха в останките от фургони и пак се върнахме при плавателните ни съдове. Връщането бе по-мъчително заради насрещния вятър, но с общи усилия се добрахме до нашия бряг. Време бе за вечеря. А докато тя стане направихме дискотека на децата, която миксираше жанровете, както чопър салата – от модерен поп минавахме на бляк метъл, после детски песни в комбинация с актуални немски хитове.
След вечеря бе време за лагерен огън край язовира. Цялата група активно се потруди да събере дърва, намерихме си огнище и запалихме голям огън. Стояхме и си приказвахме покрай него (аз и Косьо), докато децата се чудеха каква дивотия да измислят. Нагрявах пръчки и после ги размахваха светещи като Дарт Вейдър меча си в Междузвездни войни. Вечерта приключи късно за всички ни. Вече знаех, че усилията да дойдем до тук си заслужаваха.
Ден 2: Отново на каяци, обиколка на язовира с колела и стрелба с лък
Денят започна мноого лежерно. Макар да имахме големи планове за днес всичко ставаше плавно и бавно – обличането, закуската, резервацията на каяк, запиляване на децата някъде из къмпинга и т.н. Днес вече с втори каяк искахме да пообиколим малко повече. Децата настояваха да са сами в единия, докато Косьо и аз в другия каяк. Речено-сторено. Още с тръгването те искаха да се отделят. Почнахме игри на гонене с каяци, преследване, прехвърляне на деца от един каяк в друг и после пак в първия. Спонтанно решихме да отидем до отсрещния бряг срещу къмпинга. Децата доста се потрудиха, но успяха да изгребат сами до там.
Следваше кратка почивка и опознавателна акция на брега преди да тръгнем обратно. Първоначалното намерение бе да караме пак разделени, но силите на децата намаляха и ги вързахме с въже за нашата лодка. Почна се едно мъчително прибиране за нас, докато зад гърбовете ни чувахме как децата ни направляват. Пристигнахме поуморени и изгладнели. Опоскахме останките от вечерта доста бързо и вече се канехме за обиколка на язовира. Тя е около 35 км. и доста дълга за най-малкия герой Георги който бе едва на 4-4.5г.
Беше вече около 15ч. следобед и малко късно за такава обиколка, но все пак тръгнахме. Децата имаха желание да карат. Тръгнахме пък какво стане – ще го мислим на място. Обиколката на язовир Батак е прекрасна, особено от страната на черния път. Движихме се постоянно в близост до самия язовир. Децата караха бързичко и въпреки на места по-трудния терен. Спирахме да се любуваме на околните пейзажи, за снимки и за събиране на сили. Беше прекрасно време и истински се наслаждавахме на обиколката. След около 2 часа каране и приближавайки към хотелите в северния край на язовира по-малките се поумориха. Денят напредваше а бяхме на около 15км от нашата база. Спряхме да обмислим вариантите.
Преценихме, че е най-разумно да отидем с Ема до колата по асфалта и да се върнем да го вземем. Останалата група щеше да почине, да хапне сладолед и да се движи в наша посока. На нас ни оставаха около 20км, но познавайки Ема и нейните възможности нямах притеснения че за около 1.5 часа щяхме да сме при колата. Тръгнахме и със спортно темпо закарахме към къмпинга. На места отчетохме рекордните 30 км/ч., които обаче не можехме да задържим продължително.
Гледките и от тази страна на язовира бяха чудесни, но нямахме много време да им се отдадем. Последните няколко километра бяха по по-оживен път, по който пуснах Ема напред пред мен, за да ме виждат колите по-лесно. Стигнахме до еко-къмпинг Батак след точно 1.5 км. Без много да се бавим взехме колата, по-един сладолед и освежаващи напитки и тръгнахме обратно. Посрещнахме героите по пътя и се натоварихме.
Мислех, че приключенията са приключили и е време да се приготвяме за тръгване. Исках да помогна на Косьо да си прибере караваната. Докато му помагах децата настояваха да стрелят с лък. Поприбрахме малко багаж и Косьо им извади лъка, стрелите и мишената. Те бяха много PRO. Чак страшно. Криси направи полудя и искаше да стреля непрекъснато. А стрелите летяха със сериозна скорост (ако се правилно поставени в тетивата).
Откарахме едно 30-40 мин. в стрелба и го прибрахме, че така нямаше да приберем караваната до утре. Може би към 21ч. приключихме и се сбогувахме с Косьо и децата. Изкарахме страхотен уикенд и до голяма степен се дължи на чудесната компания и чудесното място. Ще ми се догодина пак да се върнем тук и пак да обикаляме с колела и с каяци.
Иначе язовир Батак предлага прекрасни възможности за активна почивка през лятото. Ако имахме повече време, можехме да съберем билки, гъби или просто да почиваме повече.
