Кристиян бе на гости с преспиване при приятел от градината, мама имаше планове да ходи на пазар, а моя план бе да направим с Ема една съботно-сутришна велотренировка за по-спортни натури. Понеже по обяд бяхме на рожден ден имахме малко време за нашето намерение. Затова без да се замислям много към 7:30 отидохме пред кино-центъра, от където стартира и едно от най-популярните масови състезания у нас Витоша 100.
Беше интересно да разберем, как Ема ще се справи с тези около 13км. непрекъснато изкачване (макар и по асфалт). Копитото се намираше на около 700м някъде над началната ни точка. Без да бързаме поехме нагоре по улица “Даскал Стоян Попандреев” преминавайки в последствие по Беловодски път. За малко над 2 часа успяхме да се изкачим до Копитото, като направихме само една кратка 5 минутна почивка. Загряхме добре турбините при качване. Усетихме го горе, където бяхме по потници и след минута престой на място стана студено.
Без да се бавим облякохме с Ема по едно яке и тръгнахме към известна сред колоездачното общество пътека “Кривата”. Първите 50-80м. свалях и двете колела на ръце. Наклона бе страховит. Освен това пътеката бе осеяна с корени и пропадания. След първоначалното бутане яхнахме колелетата надолу. Аз се стараех да снимам от време на време. Терена бе техничен с редица остри 180 градусови завои. На тях и двамата с Ема ни се налагаше да спираме и ходом да завиваме. След завоите обаче винаги следваше приятна отсечка спускане.
И така за няма и час се спуснахме обратно до изходната ни позиция. Приятно уморени и изгладнели за рождения ден.
