Още с пускането на МТБ Справочника на Любо, бях направил селекция от предизвикателни, подходящи веломаршрути с децата. Не веднъж съм споменавал, че до преди време бе изключително трудно да се намери лесно качествена информация за маршрути за планинско колоездене за цялото семейство. Един от избраните и отлежаващи в съзнанието ми маршрути бе Карлуково – Кунино – Карлуково. Бях избрал този велопреход заради малката денивелация (+/- 300м)и подходящата му дължина (18км). Освен това се комбинираше перфектно с идеята да разгледаме впечатляващия Голям дол край село Кунино. Подробно, професионално описание на маршрута със gps следа ще намерите тук. А в следващите редове ще споделя нашето лично преживяване в думи, снимки и видео :-).
Така с идеята за дуатлон тръгнахме от входа на психиатричната клиника до Карлуково. Гледайки към нея пътя в ляво води към Кунино, а този в дясно към село Реселец (който обходихме на следващия ден). До село Кунино маршрута следва извивките на река Искър. Из зад дърветата се отриваха прекрасни гледки към скалния венец от едната страна и към спокойния Искър на другата. До село Кунино денивелацията е почти нулева, няма нито изкачвания, нито спускания. Единствения елемент, който евентуално може да затрудни деца или начинаещи байкъри е на места чакълестия път, който създава лек дискомфорт при каране. Но това в никакъв случай не прави маршрута труден или неприятен. Понеже карахме след дъждовете имаше все още доста локви по пътя. Богатият ни опит с такива “препятствия” показва, че те са неприятни само при първото-второ преминаване през тях :-).
По време на нашата велоразходка се натъкнахме на интересни представители на животинския свят. Освен няколко малки змии, които се препичаха на пътя, успяхме да видим и двойка корморани в реката, както е някаква граблива птица рееща се над скалите.
Преди селото минахме през каменоделното училище, което явно още функционира. Би било интересно да разберем повече за него, но предстоящото бродене през Големия дол ни отказа да спрем.
Връщането към Карлуково направихме по същия път, а не както Любо предлага над скалите. Сигурен съм, че от там щяхме да се любуваме на изключителни гледки към поречието на река Искър, но времето бе напреднбало, а и десетте километра ходене из каньони и долове си бяха казали думата и нямахме желание да катерим баира на Кунино с колела. Може би друг път ще направим цялата обиколка.
Определено веломаршрута Карлуково – Кунино си заслужава. Не е за спортни и претенциозни карачи, но пък е идеален за семеен излет. Този маршрут се съчетава идеално с многобройни други забележителности в района на Карлуково, Кунино и Реселец.
