Две години след разходката до водопада Скакля и Вазовата екопътека установих, че съм пропуснал да я документирам. Бях сътворил ето това клипче, но липсваше блогът.
Тази грешка, разбира се, поправям моментално. И така, макар и да сме били с Ема, Камен и Лили на тук, сега решихме да посветим и други близки и любими хора – мама, Кристиян (вече на 3.5 месеца) и сем. Маринови. Тръгването по сенчестата пътека беше мудно. Крисо беше буден и надничаше през слинга. Сигурно се чудеше, какво ги е прихванало „великаните“. Скоро щеше да разбере, ча великаните често ги прихваща болеста – „екстензивна планомания“
Този път имахме и късмет с водопада Скакля и го видяхме с вода… Последният път беше пресъхнал напълно. Разбира се, че децата бързо се разхвърляха и погазиха из вадите в подножието му. Кристиян също „погази“ за малко, радвайки се на две леко страшнички кучета, чиито стопани ги бяха пуснали да се разхождат свободно…
Снимка за спомен на групата – липсваше единствено фотографа.
Нагоре към с. Заселе Кристиян заспа и пропусна да се наслади на прекрасния изглед към Искърското дефиле. Изкачването над водопада сатва от лявата му страна по приятна, макар и на места стръмна пътека. Има изградени стълбички, които улесняват изкачването.
Водопадът Скакля сниман вече от скалния венец.
Както и последния път, и този хапнахме по една вкусна супа в село Заселе преди да се преберем уморени и щастливи в къщи.
