Идеята ни да отидем от с. Арда до с. Могилица през местността Светилището отпадна. Причината беше, че по пътеката имало много нападали дървета и преминавата ставало много трудно. Отпадна и един от хайлайтите ни – посещение на водната пещера Голубовица, поради факта, че тя е все още прекалено пълноводна. Оказа се, че тя се посещава от месец юни най-рано). За това за начало на деня избрахме да посетим пещера Ухловица, част от 100 национални туристически обекта. От паркинга до входа на пещерата води първоначално коларски път, който в горната и по-стръмна част преминава в поредица от стоманени стълби. Изкачването ни отне не повече от 30 мин, като отделяхме време и за снимки. По пътя станахме отново свидетели на последиците от опустошителния сняг от месец март, който беше повалил дървета по цели хълмове. Иначе групата бодро вървеше, с изключение на Кристиян, който се отдаде на кратка предиобедна дрямка. Венци вече нямаше оплаквания и с помощта на щеки, крачеше бодро напред. А куче от снимката ни следваше неотлъчно от паркинга до началото на стълбите.
Качването по стълбите е добре обезопаено и децата без проблеми щъкаха нагоре. Покрай стълбите видяхме едно змийче като вчерашното. За съжаление не можах да го снимам преди да се шмугне в нападалата наоколо шума. При входа на пещерата ни посрещна една жена екскурзовод. Трябваше да почакаме малко, понеже влизането става на всеки кръгъл час. Кристиян си беше починал вече и се оглеждаше любопитно. А гледки наоколо колкото човек си поиска. Ето няколко кадъра към р. Арда, откриващи се от площадката пред пещера Ухловица.
Ухловица има дължина от около 460 м, от които 330 м са благоустроени. Намира се на 1040 м надморска височина. Има почти постоянна температура от около 10-11°C. В пещерата е доста влажно и е добре да се преминава с подходящи обувки. Първоначално се слиза по серия от метални стълби до доланата камера. Ухловица е богата на образувания и особено известна с т.нар. дендрити – подобие на корали от варовик. В края на пещерата се намира Ледения водопад, на който през пълноводните месеци действително тече вода, пълнеща седем естествени корита (езера). В пещерата снимането (със светкавица е забранено). Направих няколко снимки с телефона с позволението на нашата екскурзоводка.
На паркинга похапнахме и обсъдихме възможностите за останалата част от деня. Екстремна пътека Горло звучеше многообещаващо. За съжаление още в първите метри бяхме спряни от паднали дървета покрай реката, непозволяващи да се премине нататък.
Следващиата опция ни поведе към с. Киселчово, в чиято близост има красив водопад. В самото село живеят 10ина души, по думите на един дядо, пасящ си овцете покрай пътя.
Дядото ни упъти към изходната точка за водопода, но и каза, че поради паднали дървета и един отнесен мост, пътят до него е недостъпен (освен ако не се прегази реката). Все пак бихме доста път и решихме да пробваме, пък докадето стигнем.
Покрай изоставена къща хванахме почти невидима пътека в ляво срещу течението на малка рекичка. Намерихме и табела указваща посоката към водопада. След 50ина метра се минава покрай един от тунелите към бивша уранова мина. От тук се навлиза в приятна гора.
Още в началото се наложи да се промушваме покрай паднали дървета. Проходимостта по тясната пътека с нападали дървета беше доста трудна и отказа момичетата. С Венци и Павел продължихме още малко. Преминахме един каменопад. Под нас в ниското между мрежа от клони се виждаха малки водоскоци. Падналите дървета ставаха все по-често явление.
Накрая стигнахме мястото, на което би трябвало да има мост. Отказахме се да я пресичаме и със смесени чувства се върнахме обратно.
Въпреки, че повечето от днешните ни плановете останаха неизпълнени, мога да твърдя, че беше един пълноценен ден сред красивата природа на Родопите. Пречките, причинени от хилядите нападали иглолистни дърва, само могат за забавят посещението ни на тези места. надявам се скоро пак да сме по тези земи и видим както водопада в с. Киселчово, така и пещера Голубовица в Гарга дере.
Разходките от останалите дни на Родопската ни обиколка:
ден 1: връх Снежанка – Орфееви скали – кв. Езерово
ден 3: Агушеви конаци и крепост Кошница
