Най-интересното от етапа:
- Отбивка до градчето St. Johann im Pongau
- Каньон Лихтенщайн (Liechtensteinklamm)
- Балансов резервоар Брандщат
Вторият ден ни предложи от същото – красиви гледки, каньони, китни градчета и селца. Имахме по-малък километраж от вчера, за това пък отделихме повече време на каньона Лиштенщайн, който си заслужава да бъде видян, изживян и усетен (но за него след малко).
Преди да стартираме направих едно леко кросче по реката. Едно е да си на колело, друго си е пеша. Денят тъкмо се събуждаше и нямаше никакви хора. Можех да се насладя на тишината и на красотата. Така и останалата част от групата можеше да поспи по-дълго.
До първата планирана спирка имахме само 10 км, които карахме неизменно покрай Залцах. Не бързахме – наслаждавахме се на пейзажите и хубавото време, след чудесната закуска в хотелчето. Навлизайки в St. Johann im Pongau видяхме голяма бригада, която маршируваше по улиците и разбрахме, че има нещо като казарма, където правят редовни маршировъчни упражнения. За да достигнем до катедралата в центъра на града се наложи да изкачим едно кратко, но стръмно хълмче, след което, без да сме уморени, спряхме просто да поседим в двора и.
След още няма и 5км стигнахме до началото на каньона. Малко се объркахме като хванехме една пешеходна пътека, вместо царския път, но пък то ако няма изпитания – няма да има и спомени ;-). Достигнахме входа на каньона и без да преувеличавам имаше опашка от поне 100 души преди нас – стари, млади, деца. Няма как да сме се излъгали, щом толкова хора идват да посетят това местенце. И не останахме разочаровани… Каньонът е толкова впечатляващ, че през 2022 е заел второ място от 9 селектирани места за посещение в Австрия.
Изчакахме си чинно на опашката и влязохме в каньона. Той е един от най-дългите и дълбоки ждрела в Алпите (дължината му е около 4км, от които 1км са достъпни). Интересен е факта, че изграждането на сигурен достъпът до него е бил финансиран от княза на Лихтенщайн, от където идва и името му. Годината е 1875-76… Представете си, как нашите прадеди в България са подготвяли Априлското въстание, докато на малко повече от 1000км на запад са изграждали туристически съоръжения за масов туризъм. В днешно време над 200 хил. посетители на година се дивят на това природно творение.
Интересна е и витата метална стълба с име Хеликс, която ни спукса на 30м. по-ниско за да продължим разходката си из каньона. Стълбата е уникална и няма как да бъде сбъркана с друга такава. След преминаване на няколко тунела сте стуга до края на достъпната част на ждрелото, където се намира един голям водопад, чиито пръски се усещат и на пътеката.
Вярно е, има си хора, но би било жалко да се пропусне това чудо на природата, само защото има много туристи. Беше вече минало пладне и хапнахме в едно от заведенията на входа. Там има и доста сергии, от където човек може да си купи сувенири.
Ние продължихме, понеже не бяхме минали и половината от днешния път. Стръмен път ни върна бързо до реката, но не след дълго но предстоеше най-продължителното и стръмни изкачване за деня – 150м за 3км. Лошото беше, че бяхме на открито и слънцето грееше подобаващо. Кристиян се изстреля нагоре и се състезаваше с някакъв невидим противник, Аз, Соня и Ема карахме по-леко. На средата спряхме да се освежим с вода от една къща и се заиграхме с един спидометър. Беше на ниско и ни хващаше с колелата. Ограничението бе 30км/ч и искахме да видим намръщено лице, указващо превишена скорост. Беше забавно.
Продължихме изкачването до като в края му достигнахме един балансов резервоар, който почти нямаше вода и ми изглеждаше като колодрум. Резервоара се ползва да се балансира производството на електроенергия от ВЕЦ-а. Когато има много вода, с помпи захранени от ВЕЦ-а тя се качва до резервоара. Ако пък има малко вода в реката за въртенето на турбините, то резервоар се изпуска контролирано, за да се постигне достатъчно тяга. Така поне аз си го обяснявам без да съм хидро-инженер 🙂 Но във всеки случай, съоръжението е интересно.
След голямото изкачване имаше реципрочно спускане. Беше страхотно, защото ни даде така нужния свеж въздух, спускайки се надолу. Стигайки главния път се оказа, че продължението му е затворено заради ремонт. Според една бележка А4 формат – даже и за колела. Алтернативата беше пак да катерим нагоре… Реших да рискуваме и тръгнем по видимо новото шосе. Ако ни върнат или не може да минем, ще го мислим тогава. И така, през следващите 4-5 километра карахме по чисто нов път без никакъв трафик и все се чудехме на кой завой ще трябва да се връщаме. Карахме си покрай реката и нямаше нужда да се пазим от колите. Накрая, преди градчето Ленд се оказа, че за 50м разкопан път застлан с макадам, бяха затворили цялата отсечка. Аз бих казал, че нашите пътища често са по-зле и от макадама по който минахме…
Прекосихме Ленд бързо и се отправихме към днешната ни цел – градчето Таксенбах. Там се настанихме в пансион, който основно предлага рафтинг и каяк приключения. Отново имахме чудесен и незабравим ден. Видяхме доста неща, но най-основното е времето прекарано заедно.
