Разходката от ЦПШ Мальовица до хижа Мальовица едва ли се нуждае от подробно описание. Нямам и намерение да го правя, поради причината, че десетки (а понякога и стотици) хора в делник и празник се раздвижват по долината на река Голяма Мальовица. Мястото е прекрасно и няма място за чудене, защо привлича толкова туристи. Привлече и нас в един прекрасен, слънчев, зимен ден с много сняг и усмивки. Тръгнахме общо десетима – 2 кучета, 4ма с панти, едно бебе в рикша и 3ма пешеходци. За мое учудване нямаше много коли на паркинга на ЦПШ, въпреки идеалните условия за планински туризъм. Тръгнахме, като кучетата ни водеха, сякаш знаеха пътя. Аз, Соня, Ема и Кристиян бяхме със ските.
Ема и Крис нагоре със ските Алекс бичи айляк 🙂
Трябва да спомена, че Мальовишката долина е лавиноопасна зона, особено след големи снеговалежи. За това е добре да се информира за лавинната ситуация от хижата или на www.avalanche.bg.
Разходката е лека и приятна с постоянно изкачване до хижата. Ние я взехме за около 1.5 часа спокойно темпо, снимки и размотаване с четириногите ни спътници. На хижата бе като СПА център – хора отпуснали се в столове или на снега, потънали в приказки под чудесното слънце и безветрено време. Ние не останахме по-назад.
Няма къде да се обърка човек по тази пътека (Почти) цялата група Зима, в най-красивата си форма Величественият връх Мальовица Бунгалата край хижа Мальовица Финални метри за Ема … и за Крис
Разхвърлихме 2та тона багаж на една страна, извадихме Александър от рикшата и се заехме с подготовката на обяда му. Децата явно нямаха намерение да почиват и си намериха пързалка от покрива на хижата към основата и, на която се забавляваха има-няма 2 часа. В това време погледът ме все се отплескваше към първа тераса и няколкото следи в ляво от нас. Не се стърпях и тръгнах със ските нагоре за едно кратко, но все пак някакво спускане през пръхкия сняг.
Не се стърпях да направя един тигел Пързаляне от покрива на хижата Колкото по-диво, толкова по-весело
След дълга почивка, пързаляне, хапване снимки и приказки дойде време да слизаме. Ние със ските, а останалите пеша. Александър пак му бе време за спане. Ема и Крис отпрашиха напред, докато ние със Соня гледахме да внимаваме с Алекс в рикшата. Все пак успяхме да я обърнем два пъти, но така, е като опитваме странично спускане по склон.
3/6 на фона на Мальовица Брадли – все още не знае какво му предстои при слизане към ЦПШ Такси Следобедно хапване отново на фона на Мальовица
Бързо слязохме до ЦПШ, но не бързахме да тръгваме. Лия и Катя опитаха да попантят на Меча поляна, докато останалите събирахме още витамин Д. Вечерта пред огледалото видяхме буквално, колко много сме събрали, като установихме, че всички сме изгорели. Посмяхме се един на друг, а странния цвят на кожата ни напомняше дни наред за тази разходка.
