За тази неделя имаше желаещи да се включат към нашата група за велоразходка. Бях набелязал южната част на Витоша край село Ярлово от МТБ справочника. Информацията там не бе много – дължина 21км, денивелация +/-500м, трак и хубави снимки. Достатъчно, за да решим, че може да пробваме този маршрут. Групата ни се състоеше от трима бащи-ентусиасти и 5 деца на възраст между 6 и 9 години.
Директно споделям, че маршрута се оказа по-тежък и по-труден от очакванията ни. Тръгнахме с идеята да завършим за около четири часа, станаха почти 7 (със всички почивки). Имаше и леки рани, а най-неприятното бе, че подценихме нуждата от вода и липсата на всякакви възможности за доливане, макар и на картата да се виждат изворчета тук-там. Но макар и доста да се потрудихме да го преминем, никое от децата не се замисли, като попитах, дали скоро пак ще ходим да караме :-). Понякога няма логика в това, което обичаме да правим.
Та, тръгнахме от центъра на Ярлово в южна посока покрай реката. Рила бе в цялата си прелест пред нас, за съжаление и отпадъците изхвърлени покрай реката също. След около 3.5 км рязко завихме в дясно и пресякохме едно поточе. От тук пътя премина в ливада с леки оттенъци на път. Стана по-трудно да напредваме, защото макар и сравнително равно се движехме по затревен път. Тук следвахме неотлъчно трака, за да не се заблудим по някои от отклоненията по ливадите.
Стигнахме разклон, където се опитахме да изтъргуваме едно колело за крава с мляко, но не постигнахме договорка. Завихме на ляво и се спуснахме по вече по-ясен път, докато стигнаме 5.7 км от началото. До тук беше сравнително леко, следваха около 12 км непрекъснато изкачване. Преди да тръгнем, починахме и се подкрепихме със лека закуска.
Нагоре темпото спадна значително. По-големите се движеха добре, но трябваше да останем компактни в групата. Спирахме често за почивка, за трънки, за ябълки, за гъби-сърнели и за какво ли още не. Сменяхме открити и напечени от слънцето места, с други преминаващи под сянката на дървета. По-често карахме, но също имаше кратки отсечки, на които се налагаше да бутаме, заради стръмния склон.
На около 10ия километър излязохме на билото. Откриваха се красиви гледки зад нас към Рила и в дясно от нас към главното било на Витоша. Тук наклона леко намаля и макар все още нагоре бе по-лесно да напредваме. Децата взеха да показват признаци на умора, а водата ни застрашително намаля. Вече минахме покрай един пресъхнал извор, следващия бе на заслон Смильо.
Отново починахме под сянката на дебело дърво, хапнахме всичко, което имахме и се забързахме към заслона за вода. Карахме вече без много да говорим. Беше красиво около нас, но жаждата ни пречеше да се насладим на гледките. С голяма радост стигнахме до заслон Смильо и с още по-голямо огорчение установихме, че и там водата е пресъхнала. Без да се бавим скочихме върху колелата и се насочихме към Ярлово, където си обещахме вода, сладоледи и всякакви други забранени стимуланти.
Имаше обаче още едно предизвикателство пред нас – спускането. Оказа се, че след заслона то е доста стръмно и хлъзгаво, при което предпочетохме да бутаме колелата на места. След като излязохме от гората наклона намаля и се спуснахме към селото, пресичайки реката.
Трудно ми е да опиша каква първична радост изживяхме всички, след като Ема откри студен извор край пътя с табелка “вода”. Понякога глътка вода може да бъде по-ценна от всичко друго. Налочихме се и спокойни затворихме кръга на велоразходката. Минути на почивка, подсилване със неща от магазина в центъра и рефлекция на преживяното.
Урокът тук е, че в горещо време е добре да се презапасим с вода, ако не сме сигурни, че изворите по маршрута “работят”.
Ето и кратко видео от велообиколката.
