Велообиколка на язовир Белмекен е идея, която от дълго време обмислям. То целият район е част от плановете ми – лятото за каране на колело и изкачване на връх Белмекен, зимата за пантене. И досега тези ми планове все чакаха реализация. До последната събота, когато заедно с децата изкарахме един почти перфектен ден се колелетата около язовир Белмекен (казвам “почти”, понеже мама я нямаше с нас).
Дълго се чудих дали си заслужава 4 часа път с кола (в двете посоки от София), но велообиколката надмина моите очаквания и пътуването си струваше. Децата също бяха много щастливи от постижението си. Разбира се, още по добре би било да се остане с пренощуване и на другият ден да се качи едноименния връх. Но това ще го оставим за зимата 🙂
До язовир Белмекен може да се стигне от София по два начина – или през Юндола или през село Сестримо. Няма голяма разлика, кой от тях ще се избере. Ние минахме през Сестримо, защото вече бях карал през Юндола. Паркирахме точно под стената от североизточната част на язовира. Без много да се бавим тръгнахме нагоре по асфалтовия път.
Първо побутахме 200-300 м. до бариерата на стената и от там яхнахме колелета. Първата половина от пътя (от северозападната страна) е асфалт и се кара изключително лесно и приятно. Дори и от малки деца. Карахме и спирахме за снимки. Денят бе прекрасен и облаците само придаваха лек драматизъм на пейзажа. От дясно на нас се издигаше връх Белмекен. Обяснявах на Ема и Кристиян, как през зимата всичко е покрито със сняг и има идеални условия за офроуд ски каране (ако успее човек да изпанти до горе).
Началото – каране по асфалта Гледките през цялата обиколка са лек за очите и душата
Точно преди стената от другата страна на язовира спряхме да похапнем на една полянка с гледка към язовира. Няколко нахални моториста разваляха пейзажа с тяхното грозно (и забранено) бръмчене в националния парк. Въпреки тях успяхме да се насладим на обстановката и вкусотиите, които си носихме.
След като преминахме по южната стена на язовир Белмекен, свихме в ляво и пътят от асфалтов премина в полски. Но все пак идеален за каране на колела. Почти равен, без денивелация и с почвена настилка, по която не искаш да спираш да караш. На места се виждаха табелки за обособени места за пикник. Ние си карахме бавно и все така гледахме природата около нас. На места пътя вървеше между висок клек, на други се откриваше гледка към язовир Белмекен. Но пък навсякъде по пътеката имаше много храсти с боровинки. Ако не падне някакъв изненадващ студ, тук ще има тонове от тези вкусни плодове след два месеца.
На няколко места спирахме и се разхождахме до самия бряг на язовир Белмекен. Децата пипаха водата, писаха в пясъка разни неща, а аз се изпичах на слънце. А по това време слънцето ту се показваше ту бе скривано от дъждовни облаци. Те обаче като че ли ни пазеха, защото само прокапа на няколко пъти, без истински да завали.
По черния път след южната стена Царството на боровинките Отново на път – между клека Редувахме тунелни гледки с панорамни гледки Почивка и за мен. Тук си е направо за плаж На високото преди спускане по затревена пътека
През последната четвъртина от пътя пак направихме почивка, за да наберем ароматна мащерка, както и връхчета и шишарки от клек. От тях правим мед, а също и сушим за чай през зимата.
Следваше единственото по-голямо изкачване от порядъка на 200 м., където бутахме колелетата. Гледката обаче от това хълмче бе една от най красивите. Продължихме към изоставените постройки, където освен домашни животни, срещнахме и две семейства, които живеят там през лятото. Бабата ни показа как бие масло от краве мляко (по-късно си купихме вкусно прясно сирене и бурканчета със сладко от дядото, който ги продава на язовирната стена, от където тръгнахме).
Връхчета и шишарки от клек – изключително ароматни и полезни Традиционно “биене” на масло
Завършихме обиколката след около 3:20 мин. часа каране. Каране с много почивки, приятни приказки с децата и приказни гледки. Един от лафовете на деня бе упрека на Ема към мен, че вече е на 7 г. и още не е карала колело на челник (т.е. нощно)…
Велообиколка на язовир Белмекен е с дължина от около 13.5 км и е по силите на всеки, който вече може да върти педалите. Не бих я препоръчал за напреднали, макар в района сигурно да има по-дълги и трудни трасета. И тримата бяхме на мнение, че велообиколката на язовир Белмекен е сред най-хубавите велопреходи, които сме правили досега. И че скоро пак трябва да отидем до някой язовир на обиколка, а защо не и риболов… и на палатка … и бране на билки :-). Идеи – много и щом има желание, ще намерим начин да ги осъществим.
