С Люси се познаваме задочно чрез Фейсбук. Може и вие да ги познавате, покрай тяхната дейност с внос и продажба на туристическа екипировка чрез сайта
www.k2outdoor.bg. Също така поддържат и информационен сайт SUMMITSWEB, от където често черпим новини за алпийски и катерачни постижения или спасителни акции. Днес те са ни на виртуално гости, за да ни споделят как поддържат страста си да са в планината, след раждането на сина им Здравко.
Моля да се преставите вие и вашето семейтво.
Люси, Павката и Здравко (3г). Ние сме планинари по сърце, душа и призвание. Малкият засега доброволно и с интерес върви по нашите стъпки. Занимаваме се с внос на туристическа екипировка, поддържаме и уеб портала за планини и екстремни спортове www.summitsweb.com.
Kакво обичате да правите през свободното си време заедно?
С баща си карат колелета в парка, обичаме да сме в планината, разбира се. Или поне някъде извън големия град.
Колко често обикновено излизате сред природата с децата?
За съжаление много по-рядко, отколкото ни се иска. Нямаме възможност да го правим всяка седмица, а и понякога имаме нужда да планинарстваме сами на места, където малки деца нямат никаква работа. От друга страна родителите ми живеят в планински град и когато е при тях, почти всеки ден са на разходка в Балкана.
Какви трудности срещате при излети с бебе и малко дете?
Докато беше бебе – никакви. Той седеше кротко в ергораницата и можехме да отидем буквално навсякъде. Всъщност повечето ни планински приключения в пълен комплект са от времето, когато беше малък. След две годишна възраст започна да става по-трудно, малкият човек вече имаше свои желания и виждания как да протече една разходка. Кога да слезе от самара, кога да го носим, да вървим в тази или онази посока. Сега отново започва да става по-спокойно с него, но имаше период от около година, в който ни беше доста трудно да го контролираме.
Какви обикновено са пречките да не успеете да ходите по-често (ако изобщо искате да сте по-често в природата)?
Чисто логистични и от времеви характер.
Какви излети предпочитате най-вече и защо?
Сами или тримата? Ако сме сами предпочитанията ни са главно зимни преходи с малко катерене, тук-там някое траверсче. Аз обичам и дълги-дълги, летни преходи от изгрев до залез, че и след него.
Ако сме с детето гледаме да правим кратки разходки от точка А до точка Б, понякога го оставяме да тича в своя си посока на някое по-безопасно място и да изследва околностите. С времето започнахме да се водим по него. Когато тръгваме вече не си поставяме никакви цели, той ни води и стигаме до там, докъдето на него му стигнат силите и интереса. Както и при възрастните, така и при децата нищо не бива да е на всяка цена.
Разкажете интересна случка с вас и децата по време на излет сред природата (преход, колело, ски, палатка, хижа, др.).
Хижа Вихрен, септември, дребното на година и осем месеца, баща му и наш приятел отидоха към Кончето, а аз останах с него на хижата. Той беше толкова превъзбуден, че не можеше да заспи следобяда и го качих в самара към Бъндеришките езера, заспа моментално и се събуди като спрях да почина на Рибното. Свалих го и докато извадя едно-друго човекът вече цапаше в една локвичка до езерото и леко потреперваше от ледената вода. Оказа се, че съм забравила резервните му дрехи, обух го в моя полар, увих го с каквото имах и обратно към хижата, междувременно той се стопли и пак отнесе. Ледената баня и съня му дадоха такава енергия, че ми изяде цялата вечеря и до среднощ търчеше из хижата и дебнеше клетия Гюнтер (котаракът в хижата).
Кулминацията беше когато в 5 сутринта явно реши, че се е наспал и трябва да продължи да тича, просто стана и тръгна към вратата на бегом… още съм удивена, че никой не се оплака от канския рев, който разтърси хижата в тоя безбожен час.
Разкажете, как планирате преходите и разходките и какво вземате в предвид?
В общи линии следим само времето да не е безкрайно неприятно. Откакто Здравко е на собствен ход (вече не ползваме самар) съобразяваме и с възможностите да спи някъде когато се измори.
Какви техники използвате да мотивирате децата, когато не искат да вървят/да карат колело?
Прясно от последните дни – “Ей-там има нещо много интересно, хайде да го видим, ако знаеш каква готина табелка има…” (на 3г перспективата да видиш удивителна табела, която не можеш да прочетеш, е великолепна). Според сезона – най-хубавите шишарки, още по-голяма пряспа сняг, най-дълбоката локва, под онова дърво има гъби, буболечки, дупка на мишка… всичко, което може да привлече интерес. Понякога сам е толкова мотивиран, че ни изумява, на 2г качи сам Черни връх от платото през зимата само защото му дадохме чифт щеки…
Как предпочитате да сте сред природата – сами или с приятели? И Защо?
Ами… и двете. Понякога, когато се уловим, че градския живот започва да ни повлича и изпадаме в бърн-аут, заминаваме двамата сами, без детето дори. В други случаи пътуваме с приятели, било с децата или без. За всяко от двете си има времето.
Имате ли вече планове за излети с децата през идващата пролет? Ако да какви са?
Не, решаваме нещата почти винаги спонтанно 🙂
Къде искате да отидете с децата, и все още не сте били?
Прочитайки въпроса осъзнах, че Здравко не е стъпвал в Рила, след като се е родил (докато бяхме 2в1 е бил и на Мусала), така че… нека е Рила 🙂
Какво, мислите, дава времето прекарано сред природата, на децата и на вас като семейство?
Въпреки, че времето с дете на преход (поне с нашето дете), изобщо не може да се нарече спокойно, природата в крайна сметка дава спокойствие. Извън ежедневието си, детето се намира в една по-нормална и свободна среда от бетонните сгради, сред които е всекидневно. Извън режима и ограниченията, които постоянно му биват наложени. Може да е просто дете, което гони из гората въображаеми динозаври с пръчка и ги замеря с кал… Може би това е най-ценното, децата имат възможност да бъдат такива, каквито са.
Какви умения според вас придобиват децата, при по-чест конкат с природата?
Едно от най-ценните неща за мен е това, че дори и съвсем малки започват да разбират важността на грижата за околната среда. Колко е по-хубаво да няма отпадъци, да не късаме цветята и да се грижим с любов за природата. Добавям и полезните знания за заобикалящия ни свят. Отделно и възпитава едно чувство за самосъхранение, което май по подразбиране е дълбоко заспало в повечето малки момчета. Поставени в необичайна среда започват леко-полеко да разбират и колко е важно да се пазят.
За какво ползвате блога “С Деца на планина”?
Най-вече за информация и идеи за нови разходки. Безценни сте!
Какво ще си пожелаете сами?
Да сме здрави, да имаме повече възможности да сме в планината и искрицата, която запалихме в хлапето, да не изгасне.
А на читателите на блога?
Здраве отново. И да обичат планината и природата, да бъдат винаги вдъхновени за нови приключения.
