Алековите водопади са една слабопозната забележителност в близост до Драгалевци. Тази година ги посетих неколкократно при планинските ми кросчета, които правех, когато ми се удаде възможност. Исках да доведа и децата тук. Какво по-подходящо време от есента, когато цялата планина е прошарена и прекрасна. Подхвърлих идеята на приятели и в крайна сметка се озовахме над 20 души на паркинга на изоставена хижа. Тя се достига като от колелото на автобуса на Драгалевския лифт се хване пътя в ляво и се продължи по него докато свърши пред нея.
Голямата група се раздели естествено на под-групички по тясната пътека. Първо се отправихме към горния Алеков водопад. Пътеката тръгва нагоре през гората. Децата се втурнаха напред със свежи сили. Нямаше опастност от изгубване. По-скоро някой можеше да се нарани при многобройните им качвания по стръмните места в страни от пътеката.
Пейзажът около нас беше приказен. Цялата палитра на есента се разпростираше докъдето ни видят очите. Макар и да бяхме много и шумни, обстановката успокояваше забързаните ни души.
На единственото разклонение предложих на децата да направим едно състезание. Те да тръгнат по дясната (обиколна) пътека, докато възрастните ще поемем по лявата (кратка) пътека. Двете пътеки се събират на 150-200м. по-нагоре. Без да усетят плана ми, всички деца се втурнаха напред и нагоре. Ние си продължихме спокойно, знаейки, че имаме поне два пъти по-кратко разстояние. Посрещнахме ги на пресечната точка, когато те тичаха задъхано към нас. Разбраха трика и се ядосаха, обвинявайки ни, че играем нечестно 😉
Остана ни съвсем малко до водопада по една равна пътечка, минаваща високо на речното дере. Преди водопада от една скала се открива прекрасна гледка към София и Софийското поле. Беше слънчево място и останхме там да починем и хапнем плод и бисквити.
След кратката почивка отидохме да зърнем и горния Алеков водопад. Там нямаше място за всички, така че го огледахме на малки групи. Мястото не позволя да се остане дълго и бързо тръгнахме обратно по пътеката.
Трябваше да се върнем до колите за да вземем пътеката към долния Алеков водопад. Една част от децата, между които Ема и Кристиян, затичаха надолу и аз ги последвах. Друга група остана зад нас. Ние тичахме бързо по пътеката и стигнахме за нула време изходната позиция. Пътечката за долния водопад се открива трудно за хора, идващи тук за пътви път. Предложих на децата да направим занк със стрелка от дървета за останалите и да продължим. Изработихме голяма стрелка и тръгнахме тъкмо, когато вече чувахме гласове отгоре. Скрихме се зад дърветата над пътеката, за да разберем, дали знакът че доведе останалите до нас. С помощтни подвиквания от наша страна, те откриха пътеката.
Стигнахме бързо до втория Алеков водопад. Той беше прекрасен, а над него, като корона, се издигаха пъстроцветно обсипани дървета.
Останахме тук да похапнем нещата, които си бяхме взели за обяд. Никой не бързаше да се прибира. Децата щурееха наоколо, а ние си бъбрехме край тях.
Разходката до Алековите водопади е кратка – общо до двата водопада е по-малко от 2.5 км, но при такава компания с прекрасно време и красива есен прекарахме чудни 3 часа с почивките. Всяка една минута си засужава. Алековите водопади са идеална дестинация за кратка разходка в близост до София, която дори може да се направи и без кола с помощта на градския транспорт.
