Прогнозата за времето днес беше за големи жеги от порядъка на +34 градуса. Спасението беше пред нас – високите части на Пирина. Още към 9 сутринта се отправих с Ема и Кристиян към изходната ни позиция – х. Гоце Делчев и долната станция на лифта. Още преди 10:00 бяхме на хижа Безбог. Слънчево, но прохладно тук беше идеално място за изкарване на един от горещите летни дни.
Заслизахме обратно по същия път. Отново Ема тичаше напред, а ние с Кристиян след нея. Обратно на езерото реших да го заобиколим. Бях идвал поне 6-7 пъти тък, но никога не бях минавал на езерото от лявата страна. Имахме много време на разположение, затова не бързахме. Правих снимки на децата и на околностите.
При прекосяване на една малка рекичка, преди да се влее в езерото, Крисо цопна до кокалче във водата. “Леко” се изнервих, понеже правеше обратното на това, което му казвах. Мина ми бързо и продължихме. Седнахме да се полюбуваме на езерото на едни камъни – мястото беше прекрасно.


На връщане ги накарах да слезем пеша до междинната станция на лифта. Беше грешка, понеже и двамата бяха уморени и се вървеше през по-голямата част по скучен чакълест път. Ема се подхлъзна 2-3 пъти и почна да мрънка, Кристиян пък ме яхна. Някак си се добрахме до лифта, та дори в последната част през ски пистата имаше и разведряване на настроението.
На хижа Гоце Делчев жегата направо ни свали от лифта. Още със слизането проумях колко добре направих, че се качихме на 2200 метра над морското равнище. Изкарахме няколко приятни часа там, където батериите ми се зареждат най-добре.
Определено, когато сме в група с други деца, придвижването става по-лесно. В същото време прекарах няколко часа сам с децата в планината и се наслаждавах на времето с тях.