Още от миналата година се канихме да посетим парка за танцуващи мечки. Единствено състоянието на пътя, водещ от селото до парка, ни спря тогава. През седмицата се обадих да питам за сегашното му състояние и с радост ми съобщиха, че има чисто нов асфалтов път, завършен преди десетина дена. Вече нищо не ни спираше да посетим парка. Знаех, че на децата ще им хареса близката среща с мечоците. Ето и официиалната страница на парка с множество любопитна информация http://park.belitsa.com/ .
Разходката започна страхотно – още преди входа едно момиченце, на около 8-9 години ни изнесе такава беседа, на която и опитен екскурзовод би завидял. Разказа ни интерсни факти за мечките в парка, както и жестокия начин, по който са били третирани в миналото – пробиване на носа, пробиване на долната челюст, вадене на зъби, подлагане на нагорещена ламарина и др. мъчения е трябвало да понасят сегашните обитатели на парка. Стана ми доста тъжно. Повечето мечки бяха с психически поблеми. Трудно беше да се повярва, какви варвари сме ние хората спрямо тези животинки. И всичко е било за забавление на други и жълти стотинки. След нейния разказ продължихме до входа. Преди обиколката на парка гледахме едно видео за начало.
Ето ни и цялата група
Кристиян си навира ръката в ръцете на мечока от видеозалата
Спуснахме се от десния край на оградата. Преминахме през целия парк и видяхме може би около 15 представители на тези иначе страховите животни.
Цялата обиколка трая не повече от 1-1.5 часа. За децата беше интересно и поучително, да видят мечки от непосредствена близост и в (почти) естествени условия. За мен лично остана горчивината от чутото за тяхното минало. Но все пак е радостно, че животните са спасени от мъките си, причинявани от предишните си стопани.
