Както и миналата пролет, и тази решихме да релаксираме няколко дена на Войнежа. Отново с Катя и Стефан. Да се поглезим от баба Бубу и дядо Веско. Да си починем преди петте дни почивка на Лещен 🙂
Случихме и на време. Пролетно, но без проливни дъждове. От вереме на време ни разхлаждаха пролетни капки, но като цяло имахме късмет. Беше прекрасно да се стои по-цял ден навън. А най-голямо удоволствие представляваха вечерите на хармана, под звуците на птичи оркестър. Децата, както и очаквах, се самозанимаваха през голяма част от времето. Играеха на хамака, на люлките, със зайците, косяха тревата с дядо.
Тичаха на воля на мегдана и все се увъртаха около хоремага за бонбони 🙂
Бях взел и новите ни колела да ги раходим. С Ема, Крисо и Соня направихме две ходения до чешмата към разклона за Велико Търново – отсечка от около 4км с лек, приятен налкон надолу. Същинска семейна идилия, поради незнайно защо си тананиках музиката от филма “Синьо лято” 🙂
Татко взимаше Кристиян от чешмата с колата, докато ние се прибирахме обратно с колелетата.
Беше и време за събиране на пъврите билки. Соня и Катя настървено обираха цветята на глухарчето в двора на кметството. Обраха и къде що имаше свежа коприва за чай и супа.
Аз пък се заех със брането на млади борови връхчета, от които правим боров мед и сок. За целта се отпавих заедно с децата и колелета до махала Сухата река. На път за борчетата спирахме да наблюдаваме бръмбари. Опитахме и по някоя мравка, както ни научи Руслан, собственика на Фабрика за храна и танци край с. Дедево.
Помощниците бяха усърдни и бързо събрахме необходимото количество.
Естествено си угодихме с едно празнично агънце, което майка направи както винаги перфектно.
Вечерта на 01.05. бяхме на спектакъла “Звук и светлина” във Велико Търново. По съвет на кмета на Войнежа, се качихме по стотиците стълби на парк Света гора и наблюдавахме представлението от там. Има изградени две платформи с прекрасен изглед към Царевец. Единствения недостатък е, че звукът е доста слаб и се губи неговия ефект от спектакъла.
Отново си изкарахме чудесно, потапяйки се на място, където времето е спряло.
