Имахме намерение да качим децата на Черни връх. Бяхме се оранизирали с приятели за полудневна зимна разходка. Понеже следобедът бе отреден за детски рожден ден, идеята бе да се раздвижим, без да се налага да пътуваме много. Поради силния вятър в петък, сметнах, че Черни връх няма да е приятна цел.
Трябваше да се импровизира. В предвид, че щяхме да сме 10 души с общо 5 деца на възраст между 3.5г и 7г се отправихме към Панчеревското езеро. Преди две години вече бяхме карали колела с децата край езерото и познавах района. Но все още не бяхме ходили по т.нар. панормна пътека на Панчеревското езеро. Точно към нея се насочихме. На картата на телефон проучих опциите от къде и как да завъртим едно кръгче, така че да получим възможно най-разнообразна разходка за 2-2.5 часа ходене с възможност за хубави панорамни гледки.
Трябва да спомена, че макар да е наречена “панормана”, пътеката предлага ограничени възможности човек да се любува на прекрасната гледка към Панчеревското езеро, Витоша, София и Плана планина. Все пак разходката по нея е доста приятна и може да се прави през всички сезони. Сега чакам да падне сняг, за да я навестим отново със ски и шейни.
Паркирахме до басейн Корали край стената на езерото. Децата се втурнаха веднага напред през стената и заслизаха по камъните към самото езеро. Едва ги опазихме да не стъпят на тънкия лед. А бе едва началото…
Началото
Началото на панорамната пътека се намира от ляво на езерото, там където излиза пътя от с. Герман и започва асфалта. Още в първите метри на асфалта се вижда пътечка в ляво, тръгваща нагоре през гората. Поехме по нея. Тази пътечка продължава нагоре около 1.5 км. Децата се пръснаха по нея – едни тичаха, други ги следваха, трети си вървяха спокойно. Ние гледахме да имаме визуален контакт с всички, макар и на моменти да ги губехме от поглед. Хубавото на пътеката е, че почти няма места, където да се отклонят.
Пътеката
Нагоре имаше една отбивка в дясно, точно преди импровизирано мостче. Пропуснахме тази отбивка, но по-късно се върнахме от там, за да излезем последните метри отново на пътеката, по която бяхме тръгнали. Ако ще се идва, когато има сняг, може би по-удачно е да се завърти кръгчето наобратно, с цел да се спуснем със ски и шейни за около 1.5 км надолу към стената на езерото.
На най-високата точка от разходката пътечката ни се засече с друга. Там видяхме и някаква сграда в ляво от нас, чудейки се как ли са я вдигнали тук. Вероятно е било преди “промяната”. Децата вече даваха признаци на умора, заради продължителното изкачване. Намирахме се на около 130м над Панчеревското езеро. До тук, трябва да спомена, че по панорамната пътека край Панчеревското езеро панорамни гледки нямаше. Но пък разходката през гората бе прекрасна.
Заслизахме надолу, като веригата ни се разтегли. Децата затичаха напред. Гледах да съм сред първите, понеже трябваше по карта и план да се отделим от основната пътека, за да излезем на панорамна площадка с изглед към Панчеревското езеро и Витоша. Ако не беше картата на телефона, сигурно щяхме да пропуснем отбивката. Тя се намира в дясно на 200-300м от най-високата точка. Върви почти перпендикулярно на тази, от която дойдохме и се спуска в посока езерото.
След малко стигнахме панорамната площадка. Имаше двойка, чието спокойствие бе мигновено нарушено :-). Крясъци, викове, нечленоразделно говорене – всичко на куп. Останахме малко да поснимаме. Продължихме по пътечката, която тук се бе на стръмен склон на около 80-90м над езерото. Тук наистина бе красиво и предполагам заради тези 200 м са нарекли пътеката панорамна.
Слизането на долу ни отведе отново край мостчето, по кето вече бяхме минали. След около 2 часа затворихме обиколката отново на стената на езерото.
Определено това е едно много достъпно и приятно маршрутче. Става за един полуден и може да се направи през всички сезони. Ние чакаме снега, за да дойдем тук отново
Интересни маршрути в района
В района има още много интересни места за приключения и разходки. Ето някои, които вече сме правили.
