Колкото и да съм почитател на спонтанността, разходките по екопътеки, преходи до хижи, водопади и върхове с Ема и Кристиян винаги са били предварително планирани и подготвяни.
Ако имате намерение да ходите с деца в планината трябва да отделите особено внимание на подготовката. Идеи и желания на децата трябва да бъдат взети под внимание (от 3-4 год. възраст). Познание на местността, картов материал или водач, както и допълнителни информации относно времето, особености на маршрута, работно време на хижи, условия на места за преспиване и хранене, допринасят за избягване на неприятни изненади по време на прехода.
Дължината и техническата трудност на маршрута трябва да е съобразена с най-неподготвения или най-малкия самостоятелен участник. Особено при първите излизания, когато не се знае точно реакцията на детето, трябва да сте готови както за носене в самар, така и за следване по петите на детето по време на прехода.
Относно избора на дестинация, често грешно се допуска, че децата имат същите стремежи както възрастните. Това може би важи до някаква степен само за по-големи деца, вече в средното училище. За по-малките качването на някакъв връх (колкото и висок, труден и красив да е) или ходене до местност с красива панорама не представлява особен (да не кажа никакъв) интерес. Децата жадуват за приключения, открития, игри и тайнствени находки в планините. Ето защо за предпочитани са леки и разнообразни маршрути с “атракции”. У нас все повече популярност набират екопътеките, някой от които предлагат интерсни начини да се запознаем с флората, фауната и географията на регион, напр. екопътека Бяла река.
Аз обикновено намирам пътеписи и блогове с описание и снимки на маршрута. Информирам се за интересни (от детска гледна точка) места като водопади, пещери, извори, природни забележителности, дървени мостове, възможност от среща с животни, места за почивка. Проверявам на няколко места данните за продължителността на маршрута и особеностите на терена – дължина на горски път, състояние на мостчета и стълби, скалисти етапи. Информирам се дали пътьом има места за хапване и кога са отворени. Или пък трябва да си носим храна още от вкъщи. Прогнозата за времето е също решаващ фактор за приятен преход. Проверявам го поне на два сайта, за да избегна неприятности. Освен това симулирам на карта как да достигна до изходната позиция на маршрута и какви са условията на пътя (някой пътища не са проходими в зимни или дъждовни условия).
Разделяне на маршрута на етапи
Разделянето на маршрута на етапи спомага да се разпределят както вашите сили така и тези на децата. Места за отдих, хранене, както атрактивни отсечки е добре да бъдат известни предварително. С тях лесно се покачва мотивацията на децата. При еднородни терени те често бързо губят мотивация, а ние не можем да искаме децата да вървят директно към целта.
Добре е във всеки един от етапите да има неща за откриване и изследване. Освен това трябва да оставим време на децата да разгледат и осмислят новите неща. Не може просто да подминем голям бръмбар или дървесна гъба – за децата (особено по-малките) тези неща са изключително интересни и изискват време да бъдат опознати. Затова планирането на разходките навън трябва да е гъвкаво и по всяко време да сме готови да удължим или скъсим тура в зависимост от състоянието, настроението и мотивацията на децата.
Ето още няколко съвета за подготовката:
- При възможност пътуване с влак до изходна точка е за предпочитане, при това по лежерно за възрастните и по-атрактивно за децата (пример: разходки из Искърскато дефиле или Земенски пролом, подбалканската линия).
- Планирайте маршрута с деца така, че да може да предприемете промени. Вземете в предвид достатъчно време за отдих, снимки, игри и “отплесвания”. При наличие на атракции като водопад или пещера имайте предвид, че не може да ги подминете просто, като ги снимате набързо.
- Информирайте се подробно за маршрута и се запознайте с особеностите и характера на пътя (скални участаци, състояние на парапети и други осигурителни съоражения, др.)
- Преход не винаги е свързан с качване на връх. Хижа/заслон, езеро, водопад са за децата доста по-интересни цели.
- Съобразен с възрастта маршрут с атрактивни етапи мотивира децата за разходка. Например от заслона до поляна за игра, след това през тясна пътека покрай реката и тогава до скалист терен с леки катерения.
- Вземете под внимание желанията и интересите на децата. Попитайте ги какво предпочитат да посетят при наличие на опции. “Продайте” им маршрута като атрактивен и уникален.
- Обиколни маршрути са за предпочитане пред отиване и връщане по един и същ път.
- Избягвайте еднообразни горски и черни пътища. Тесни пътеки и скали привличат децата особено силно.
Следваща тема: По време на преход
