От доста време водим разговори с децата за пренощуване на палатка. Първите опити тази година бяха в двора на къщата на село Войнежа. Твърдата земя и тясната палатка не можаха да убият ентусиазма на Криси и Ема. Обещах им истинско къмпингуване. За тази цел си избрах едно прекрасно местенце в Еленския балкан – къмпинг Къпиновски манастир. Манастира и едноимения водопад бяхме посещавали вече миналата година, но тогава всичко беше набързо, заради изненадващия летен дъжд. Сега имахме два дена на разположение. Към нашата група се включиха Веско – техния първи братовчед, и баба Бубу, която е заплазила на 67 години приключенския си дух. Знаех, че хамалогията да си една вечер на палатка е същата и като за една седмица. Но пък какво толкова. Важното е да си прекараме добре. С такова намерение тръгнахме и не останхме разочаровани.
Понеже имах само една двуместна палатка, реших да експериментирам с наемането на дървесна палатка, която предлагаха на къмпинга. Имаше (поне) 4 такива, и в една от тях пренощувахме с децата. На практика това е палатка, опъната на три дървета на височина от около 1.2 м. Нашата беше с пазач – магарицата Камелия, която неотлъчно стоя до нея през цялото време.
Още като пристигнахме и се настанихме се отправихме към Къпиновсния водопад, намиращ се точно под механата на къмпинга. Екшънът там беше на ниво – младежи и девойки скачаха от 7-8м от скалите в дълбокия вир на водопада. Наоколо имаше плажуващи, които се разхаждаха в балканската река. Самият водопад е висок около 6-7 м., толкова, колкото е и дълбочината на вира. Децата бързаха да нагазят, а аз бързах да скачам. Взех с мен и Веско, като го надъхвах да скочи от скалите. Той е на 10г и досега никога не беше скачал от повече от 1 м., камо ли от скали с такава височина. Качихме се при другите скачачи и погледахме. Демонстрирах, как го правят чичковците (понеже съм му чичо). Виждах го че иска да скочи, но не му стискаше. Две местни момчета на неговата възраст дойдоха да помагат в уговарянето. Не вярвах, че ще го направи, но ме обори. Скочи във вира и бях страшно горд с него, че превъзмогна страха си.
Криси и Ема наблюдаваха, но за тях е още рано да скачат. Нека пораснат малко, той вира няма да избяга.
Постояхме още малко на реката и се преместихме на басейна, където останахме докъм 19:00.
Преди вечеря опънахме палатката, наредихме багажа и във висящата палатка, наметнахме по една дреха с дълъг ръкав и отидахме да пробваме местните деликатеси в механата. Седнахме на терасата с гледка към водопада.
Към 22 часа стана вече достатъчно студено, че да се приберем в “къщи”. Майка ми и Веско легнаха в палатката, а аз с децата се отправихме на челници към висящата палатка. За прекараната в нея нощ, мога да напиша отделен блог, но основното е:
- децата спаха цяла нощ, без да се събудят (то те като са уморени, спят и прави 🙂
- гушкане в палатката, не е добра идея, поради факта че тежестта се събира на едно място и палатката увисва. Най-оптимално е спящите да се разпределят в отделните и краища
- вятър или студ проникват от дъното
- според мен става за експеримент, но традиционната палатка все още остава мой фаворит
Още вечерта излезе силен вятър, който ни лашка цяла нощ. Поривите на моменти така блъскаха страните на палатката, все едно някой удряше по нея. За мен нощта беше по-дълга, но всички останали се чувстваха свежи и отпочинали на следващата сутрин.
Времето беше доста хладно и ветровито. Предложих преди закуска да се разходим до Къпиновския манастир “Св. Никола”, който се намира само на 100м от палатките ни. Разгледахме спретнатия двор и приятната църква.
Закуската се състоеше от бисквити с кисело мляко и плодове. Изглежда разходката беше възбудила апетита на всички и след 10 мин, запасите бяха опустошени. Децата отидоха да играят на близката катерушка с други деца. Кристиян ловеше скакалци, богомолки и др. насекоми и плашеше Веско и другите деца с тях.
Аз отидох да поснимам реката и водопада, преди да дойдат хората. Ето кадри от това чудно местенце.
После с майка ми си почивахме на беседката, чакайки слънцето да напече достатъчно за плаж. Към 10:00 вече стана достътъчно топло, а и вятъра утихна. Сложихме банските, взехме хавлиите и се отпарихме към басейна, а по-късно и към реката.
Баба с три внучета.
Така някак си мина стана следобед и когато всички бяхме уморени от слънцето и къпането се пробрахме щастливи и доволни обратно на Войнежа.
Къмпинг Къпиновски манастир се оказа доста спретнато, чисто и приятно местенце, скътано край поречието на река Веселина в Еленския балкан. Предлага места за каравани, палатки, игрища за футбол и волейбол, детска площадка с катерушки, както и отопляеми басейни (голям и малък). Направи ми впечатление, че повечето посетители бяха с деца, които тичаха и играеха на просторните поляни на къмпинга. Трябва да спомена, че вечер има охрана, която съблюдава да се пази тишина след 22:00, като след този час, шумни изяви пречещи на почиващите не се позволяват.
Една от зоните за палатки
Поляна с игрища за фотбол и волейбол.
Зоната за дървесни палатки
Детският кът в близост до заведение на самообслужване.
Басейните
Къмпинг Къпиновски манастир определено е местенце, което всеки почитател на хубавата природа и спокойствие трябва да посети. Управляващите наблягат много на спокойната обстановка и изглежда са безкомпромисни към шумни групи. Комбинация от приятна къмпинг среда с хубави басейни, места за хапване и река с възможност за екшън скоци правят къмпинга уникален. Дано успеят да го доразвият и се превърне в истински рай за семейно къмпингуване.
