Отново сме с децата на село Войнежа. Както обикновено замислям по някоя разходка в околностите да разгледаме китните селца и градчета около Велико Търново или Габрово. Този сезон съм на вълна разходки с колело и разгледах какви възможности имахме. Разбира се няма “официални” веломаршрути в района, така че се наложи да импровизирам. След дълго взиране по карти измислих “гениална” идея – да отидем с децата на двудневен велопреход със спане на палатка по маршрута Трявна – Боженци – Дряновски манастир.
Намерих снимки и описание на пешеходни маршрути, денивелацията и разстоянията ми се видяха постижими. За късмет обаче имаше едно събитие на село – организиран поход до Тодорската чешма, което ми отне един от планираните дни за палатката. Казвам за късмет, понеже отново бях планирал маршрут с децата, далеч от реалността. Задоволих се с велоразходка от Тряна – до Боженци по стария път.
И така аз и родителите ми, заедно с децата (те оборудвани с колела) паркирахме пред хотел Калина паласт, заредих трака и поехме нагоре.
Беше доста топло и първончалното изкачването ни принуди да бутаме колелата нагоре по полския път и да свалим и потниците от гърба си.Лежерно си вървяхме, а баща ми инспектираше всичко наоколо. Той се включи без голяма охота, но добре че дойде.
Избутахме хълма и в горната му част децата се възползваха от кратки равни отсечки да покарат, за разнообразие.
Гледките наоколо станаха впечатляващи. Минахме през село Веленци, а в страни от пътя видяхме няколко китни вили с прекрасно поддържани дворчета. Движихме се по маркираното трасе на Трявна ултра, което един ден ще дойда да пробягам.
След Веленци следваше още едно кратко качване, преди да излезем на една страхотна билна поляна с феноменална гледка във всички посоки. Беше толкова красива, че поседнахме. Аз се замечтах за къщичка на подобно място, а децата се увъртаха вече уморени около баба и дядо.
От тук на теория следваше лесната част – спускане към Боженци. Времето обаче неумолимо напредваше и бяхме изостанали от първоначалния план. На разклона продължихме през гората напред и децата отново възседнаха колелетата. Ние подтичвахме покрай тях и гледахме да не стане някоя беля.
Минахме около 2км и все още бяхме далеч от нашата цел. Понеже колата остана в Трявна, прецених че ще е добре да се върна и закарам до Боженци. Нашите щяха да се справят някак си с малките колоездачи. С най-голямо удоволствоие протичах обратно отсечката. За разнообразие минах през едно билце, вместо през Веленци, от където също имах 360 градусова панорама.
За да стигна от Трявна до Боженци с кола ми се наложи да пропътувам около 20км през Царева ливада – 3 пъти повече от пешеходния маршрут. В Боженци пристигнах почти едновремено с децата и нашите. които бяха доста уморени. Наложило се е да бутат двете колелета, поради стръмния наклон. На баща ми не му се говореше много…
Реших да се реванширам с един обилен обяд в някое от многобройните ресторантчета, преди да разгледаме архитектурния резерват Боженци. Това определено беше добра идея за успокояване на духовете и зареждане с нови сили.
Ето кадри и от това прекрасно място, скътано в гънките на Централна Стара планина.
В крайна сметка се оказа, че пешеходен преход по маршрута е далеч по-подходящ за семейна разходка отколкото с колело. Добро съвпадение се оказа и селския поход, който ни отказа от замисленото двудневно приключение. То със сигурност щеше да е доста измъчено и без необходимата лекота за наслада. Сега се получи добра разходка, която стана само, защото имах двама страхотни помощници – майка ми и баща ми.
Те със сигурност ще помнят прехода дълго и надали скоро ще ми се вържат на акъла да дойдат с мен 🙂
Вечерта приключи със спане на палатка в двора на хармана.
