Още в четвъртак се бях замечтал за почивните дни и незнайно защо написах в профила си във ФБ “Мисля си за хижа, сняг, камина, вкусна кухня, релакс… Някакви идеи за почивните дни?”
Нямах нищо конкретно в предвид, само някаква визия за уикенда. Като че ли силата на мислите и желанията ми бе толкова силна, че се получи следното: В петък по обяд майката на Боян (приятел на Ема от детската градина) се обажда на Соня и ни канят на тяхната вила в Банско за почивните дни. Ще бъдем там общо три семейства с деца. Тази вила, всички я наричали хижата… Без много да мислим, приемаме и стягаме багажа. Не бързаме за никъде в събота и след спокойна закуска и приятен път пристигаме в Банско около 12:30. Първата спирка е механа Бански хан, където се събираме цялата група и хапваме подобаващо от вкусната кухня. Следобед отиваме до Чалин влог, за да могат децата да направят едно пускане по добре обработените писти в Банско. Сняг имаше достатъчно. Вечерта премина в пълен релакс, отново вкусна банска кухня и приказки до ранни зори в “хижата”. Като всяка добре устроена хижа и тази имаше камина, която освен, че ни топлеше, но и придаваше неописуем уют и спокойствие. Дори и токът спря за кратко, за да направи идилията пълна.
Неделята беше предвидена за ски с децата. Решихме да отидем до Добринище и да покараме малко. Времето и условията не можеха да бъдат по-добри – слънце, безветрие, сняг, малко хора по пистите. Разделихме се на групи. Соня и Кристиян вилнееха с шейната по пистата.
Ние с Ема и Боби се спускахме първоначално по пистата с чинийките на х. Гоце Делчев. Едно селфи с Ема и Боян докато чакаме на паничките. Ема, като видя от приятеля си че може сам да се вози на паничките, не остана по-назад. Ето я в действие…
При едно от качванията, обаче забравих да и кажа да се пусне в края и лифта я вдигна на около 1м от земята. Видях я едва когато висеше във въздуха. За късмет се отървахме всички само с уплаха.
Следобед се качихме до х. Безбог и карахме по пистата до междинна станция с Ема. Кадри от вр. Безбог и хижа Безбог, снимани от лифта, както и снежното било на Рила в далечината
Пистата беше точно за нея и силно се накефихме, макар и тя да беше малко тъжна, че Боян не я чакаше горе.
Пуснахме дори и един червен отчастък, който с малко повече усилия и “менторство” от моя страна, преодоляхме.
В същото време Кристиян си изкарваше прекрасно в компанията на няколко каки, докато ни чакаше. Следобед групата се събрахме отново на пистата на х. Гоце Делчев. Опитахме групова снимка, но все някое от децата бягаше по фланга…
Соня също се забавляваше чудесно заедмо с децата. На моменти правеше солови спускания с шейната.
В крайна сметка, се получи един страхотен уикенд – без бързане и без големи цели, но с много смях и наслада. Всичко, за което си мечтах в четвъртък беше станало истина.
Тук е и мястото да благодаря на домакините – Диана и Боян, без които нямаше да има какво да пиша сега 🙂
