Тъкмо се бях сдобил с нова придобиква – самар – и горях от желание да я изпробвам. Бях направил лека проверка на поносимостта на Ема към самара в Южния парк. Проверката показа заспиване за около 10-15 мин. Самарът можеше да влезе вече в реални полеви условия. Решихме да се качим до Черни връх от паркинга на х. Морени. И баба Ема беше днес с нас. Мама снимаше.
Ето ни на заслон Куковиче гнездо на Черни връх. Както и очаквах въздействието на 2200 м.н.в върху Ема беше никакво.
Големите си хапнахме си по една супа. Ема беше на кърма и докато мама е с нас и храната и ще е с нас – винаги готова :-).
Излязохме навън да поиграем на поляната. Времето беше идеално за сезона. Ема разглеждаше с интерес всички цветенца и камъни около нея. Вече пълзеше и можеше на четири крака сама да достига своите цели.
На връщане самара отново се прояви, като удобно място за кратък сън. Определено той беше удобен както за нея така и за мен. Разходката беше първата по продължителна за Ема. Няма да е и последната.
