Тази неделя се отправихме към село Костенец за разходка до водопад Скаловитец. Към нас се присъединиха Катя и Стефан с Лия (5,5 г.) и Никол (2,8 г.). Изходна точка за водопада е паркинга на хижа Гургилица, намираща са на около 5 км от Костенския водопад и термалните басейни на вили Костенец. Пътят е асфалтов и макар и на места с дупки се преминава от всяка лека кола без грижи. Беше вече обяд като пристигнахме, три от четири деца спяха в колата. Без много да се бавим тръгнахме. Пътеката преминава в ляво от хижата и излиза само след 150м. на една голяма поляна. В долния и край имаше изградена дървена крепост, където изглежда се провеждат някакви игри. Децата веднага се втурнаха в крепостта и се качиха на платформа да наблюдават от високо.

Останахме малко да си поиграят и продължихме. Пътеката към водопада върви почти през цялото време надолу. Тя преминава от широк горски път, в тясна пътечка и обратно. На места даже става стръмна, а песъчливия път предразполага към подхлъзване. Имаше и места осигурени с парапет. Децата тичаха надолу, като на места ги укротявахме, за да нямаме контузии 🙂 Дори малката Никол поддържаше темпото и тичаше с малките крачета след по-големите каки и Кристиян.

По пътеката има стрелки и червена маркировка, така че няма как да стане объркване на посоките. Учидих се много като видях още 5-6 групи да се разхождат. Бях с усещането, че водопадът е рядко посещаван, но изглежда съм се лъгал. Общо, пътят от хижата до водопада е малко над 2км, като последните 200м се върви по протежението Скаловитското дере. На разклона от пътя към водопада има изградена беседка и табели.

Водопад Скаловитец  е с височина около 20м, като има и втори пад с още 5-6м височина. До водопада има изградена пейка, от където може да се наблюдават падащите води. А те изчезват след снеготопеното и дъждовните пролетни дни. Така че най-добото време да се посети водопад Скаловитец е през пролетта. Ако искате до стигнете до самия водопад трябва да преминете малко стръмно изкачване и да пресечете едно деренце с помощта на поставено въже. Трябва да се внимава, понеже едно подхлъзване там може да има доста неприятни последици.

Ние починахме, хапнахме, погледахме водопада и се поснимахме. Обратният път, макар и нагоре, го взехме на игра с децата – ту се гонехме, ти се криехме един от друг. Трябва да отбележа, че дори Никол, която няма още 3г. се справи с маршрута сама (със съвсем малки изключения). За нейния малък подвиг да измине 5км не съвсем лек терен и как това стана възможно, споделих в отделен пост.

Кратко видео от разходката и водопада:

Получи се много приятна и освежаваща разходка, която с децата и почивките ни отне 2ч. Преди да тръгнем си хапнахме добре на хижа Гургулица, където бяхме домакинът бе много гостоприемен и мил.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си