„Калта от дрехите ще я измием, дрехите ще изсушим, краката ще стоплим, но спомените от тези дни няма как да заличим – те ще ни останат завинаги.“ – това казах на Ема в края на тридневното ни приключение в Западните Родопи.

Този Великден беше различен. Соня, за съжаление, трябваше да работи, за да използваме майските празници за по-дълга семейна почивка. Аз нямах желание да стоя в София. Затова се отправих сам с децата към Западните Родопи и по точно района около Буйновското и Триградското ждрело. За непълните три дни, които имахме, успяхме, въпреки дъждовното и хладно време, да посетим и видим почти всички интересни места в околоността с децата, да усетим  прословутото родопско гостоприемство и да оптаме вкусните местни ястия.

Прекарахме си страхотно и разнообразно, макар да се усещаше липсата на мама. Въпреки на моменти натоварващи психиката ми своеволия и дивотии на децата, не бих заменил това ни изживяване с нищо. С нетърпение чакам следващото ни пътуване в Родопите, където освен богато разнообразие на активности, душата ми намира покой, чувствайки се у дома.