От месеци не бяхме ходили на пешеходна разходка. Изключая 1-2 кратки разходки около Голи връх през зимата. Беше време и Александър да види, че може да се скита не само с колело и на ски, а и пеша. Много се чудех накъде да поемем и както обикновено става съдбата ми прати знак. Само ден два преди разходката, Руслан от Трънското туристическо дружество ми прати един новомаркиран маршрут. Не бях чувал нищо за него, а странно звучащите имена само подпалваха любопитството ми. И така с няколко имена на забележителности, един грубо начертан трак и доста ентусиазъм се отправихме отново към един от любимите ни райони – този на Трън.

Освен нашето вече набъбнало на 6 члена семейство (включително и кучето Брадли) се присъединиха и брат’чедките с майка им, тяхното куче Боби и баба Еми. Групата бе много шарена и веселбата бе гарантирана.

Самият маршрут наистина е идеално маркиран с червена маркировка и до някъде съвпада с пътеката кум връх Руй. Има само две точки, за които си заслужава да се внимава. Първата е началото на пътеката. Тя тръгва от село Зелениград от едно мостче на река Чобанка в горния край на селото. Местните с удоволствие ще ви упътят. Началото е положено с нови табелки.

След кратко хапване на предвеликденски козунак метнах Алекс на самара и с децата поехме по пътеката нагоре. Соня, Катя и баба Еми се движеха зад нас със собствено темпо. Бързо набирахме височина и пред нас се откриваха чудесни гледки към котловината. Децата нямаха търпение да стигнат „камъните за катерене“. След като излязохме на едно равно място под Шильи камик (не знам защо на някой места се пише с „ь“, а на други без – както и да е – с „ь“ някак си е по-автентично 😊) се открояваха няколко скални пукнати пред нас, които направо окрилиха Кристиян и останалите да достигнат до тях.

Шильи камик
По пътечката към Шильи камик

Все пак, тук изчакахме останалите от групата преди да „атакуваме“ изкачването към Шильи камик. Той представлява една скала , която на запад завършва с може би над 100м бездна. Финалните метри вървят по ръба на една скала, която става все по-тясна към своя край. Гледката от там е феноменална, особено ако се случи на време като нашето.

Не исках да бързаме. Исках да лекуваме очите и душите с тази панорама. Изчакахме останалите от групата, разпънахме дисагите да похапнем и съберем сили. Кучетата също замезиха и пийнаха водица. А децата просто щамповаха всеки един сантиметър от скалите.

Докато останалите почиваха, аз Ема и Кристиян отскочихме до пещера Царева църква. Тя се намира само на 3-4 мин от Шили камък и според Уикипедия представлява изсечена скална църква от Средновековието. Пътеката до нея е стръмна и особено при мокро време може да е опасна. За да се стигне до пещерата и скалната църква (ние поне не успяхме да я открием) се минава през впечатляваща скална арка с височина от около 4 м. От другата страна на арката разгледахме две малки пещери. От там се открива страхотна гледка към Знеполе а бездната под краката ни може да накара и най-смелия да отстъпи назад.

След оглед на това забележително местенце се отправихме към следващата цел – Цветаново ижле. То се намира на около 5-10 мин от Шильи камик. Според интернет източници това е скално светилище с П-образна форма. Интересно е като образувание, но дали е дело на природата или на човешка ръка – аз поне не мога да определя.

От тук следва стръмно, кратко слизане, все още следвайки червената маркировка за връх Руй. Тясната пътека в ниското се влива в по-широк път, който бавно, но сигурно ни изкачваше нагоре. След един 90-градусов ляв завой и последно 300м изкачване достигнахме до второто критично място от маршрута (от гледна точка на ориентиране, не от към трудност). На поляна с изглед към връх Руй и Космата чука и нова табелка указваща посоката към тях, свихме в ляво. На дърво зад табелката за връх Руй открихме друга червена маркировка, водеща надолу по склона.

Знаехме, че тя ще ни сведе до пътя и реката в ниското. Следвахме неотлъчно гъсто направената маркировка, без която слизането може да има неприятни последици. Децата имаха задача да търсят и следват червените петна по камъни и дървета и да водят групата. В ниската част навлязохме в гора, преди да слезем на пътеката, минаваща под скалите, по които току що бяхме минали. Алекс през цялото време или спеше или мълчаливо надничаше от раницата зад мен. Явно не му бе скучно.

Следваха 1.5-2км слизане по нея. Приятно, леко слизане, придружено от шума на река Чобанка и виковете на децата. Затворихме кръга, като тракера отчете 6.2 км, 4 часа и 360м. денивелация. Така разбирам аз релаксиращ Разпети петък.   

Още от района:

Ждрелото на река Ерма

Големи връх

Трънският Матерхорн

Ябланишкото ждрело

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си