Тази година исках отново (след 2013) да се разходим до Австрия и да покараме ски. Макар и Кристиян да е във все още неподходяща възраст за ски и ще имаме нужда от логистична подкрепа от баба Еми, се решихме да го направим. Понеже сме флексибилни (харесвам я тази дума) от към време избрахме седмицата през март, в която получихме...
Прехода от хижа Вихрен - заслон Спано поле бях замислил за тазгодишният ни, вече станал традиционен, преход с децата до някоя хижа в Пирин или Рила. Както и през последните четири години и тази година имахме намерение да преспим на хижа или заслон, да се поразходим порядъчно из високите части на планината и да понатрупаме още спомени за преживелици...
Седмица на Войнежа винаги е била нещо особено. Щяхме да сме с децата и Веско, Соня щеше да се присъедини за почивните дни към нас. Войнежа го свързвам с едно - село. Олицетворение на свобода, природа, игри на воля, липса на напрежение.
Децата често се въртяха около животните. И те около децата.
https://www.youtube.com/watch?v=XQlmVO4dZHQ
Хапването на чист въздух винаги е вкусно. Особено ако...
Изглежда 2017 ще е годината на потретванията. След като потретихме спускането от Алеко до Симеоново (тук, тук и тук), щяхме за трети път да посетим Етрополския манастир Света Троица и водопада Варовитец след 2014 и 2015. За първи път сме тук обаче през зимата и бях обещал на Ема и Кристиян красив заледен водопад. Соня имаше леки съмнения в...
След покачване на адреналина по екопътека Бохемия се отправихме към Рилския манастир. Все отлагах да го посетим, поради неговата висака посещаемост. Когато пристигнах обаче, разбрах защо хора от цял свят идват да го разгледат. Трудно е да сравним Рилския манастир с който и да е друг манастир в България. Останах силно впечатлен от големината му, мястото на което е...
Преди много време бях попаднал на информация за това прекрасно, но закътано в подножието на Врачанския балкан местенце. От тогава то си отлежаваше в списъка за посещения. И така до днес. Очертаваше се един летен октомврийски ден, далеч от шума и мръсотията на столицата. Разбрахме с Камен да излезем с децата и да пообиколим забележителностите около Лютиброд и Черепиш....
Не можех повече да стоя в затворено помечение. Имах нужда от свеж въздух. Някъде, сред гора, в студ и без много хора наоколо. Разпитах в къщи, кой ще ме придружи и Ема откликна на предложението ми, без да пита „къде ще ходим?“. Крисо остана при мама да я пази и лекува от гадната, но вече отшумяваща гнойна ангина. Облякохме...
