В ФБ прочетох за събитието "Нощно качване на Черни връх" още преди месец и реших да участваме. Отдавна исках да направя с децата нощен преход на челници. Отделно от това, разходката в зимна планина има някаква магия, която е трудно да опиша. И накрая, но не на последно място исках да подкрепим каузата на събитието за търсене на решения...
Миналата година неколкократно карахме ски през почивните дни на Витоша. Тази година беше посветена на Рилските езера. Три поредни уикенда ходихме там с пренощуване и си изкарахме страхотно. Децата се забавляваха на и извън пистите. Сняг имаше в изобилие, а хората там някак си се различаваха от туристите на Банско и пр. Макар и да има само един лифт...
След днешните приключения стана вече ясно и за минзухарите, че ние спокойна, лежерна разходка не знаем как да си направим. А точно такива бяха плановете - кратко мотане край Алеко и пързаляне с шейна, хапване на Мотен и обратно вкъщи преди да ни е връхлетял очаквания бурен вятър. За да не се бутаме и ние с колата си взехме автобуса...
На Коледа настроението не беше празнично. След като вчера посетихме Кокалянския манастир, днес отново предпочетохме да сме някъде сред природата сами с децата. С тях не е трудно човек да се отърси от лошите мисли и настроения. Лозенската екопътека беше близка и лесна опция за разходка. Освен това не я бяхме посещавали. А там, на връх Половрак, съм планувал...
Не можех повече да стоя в затворено помечение. Имах нужда от свеж въздух. Някъде, сред гора, в студ и без много хора наоколо. Разпитах в къщи, кой ще ме придружи и Ема откликна на предложението ми, без да пита „къде ще ходим?“. Крисо остана при мама да я пази и лекува от гадната, но вече отшумяваща гнойна ангина. Облякохме...
Кристиян бе поканен на рожден ден днес на дете от групата си в детската градина. Не харесвам детски рожденни дни през почивните дни, понеже те обикновено объркват плановете ни за семейни разходки. За да не прополеем деня се разбрахме с други две приятелски семейства да се разделим – майките и малките деца отиват на детски рожден ден, а татковците...
Едно от любимите ни места в района на Банско и Разлог е конна база Дворене. От години се отбиваме там редовно, когато сме наоколо - я за урок по езда, я за лежерна разходка. Опциите са многобройни. Спокойната атмосфера, която Ники и неговия екип създават са много подходящи деца да направят първите си стъпки в ездата. Ето и кратко видео...
Зимата явно наближаваше и трябваше да пренастроим целите за разходки през почивните дни. За кратките есенно-змни дни е добре разходките сред природата да са по-кратки. Също е добре да има гориста местност, където човек да се скрие, ако задуха студен вятър. И в крайна сметка да не е прекалено далеч, че да си заслужава. Точно пред такава дилема бяхме...
Алековите водопади са една слабопозната забележителност в близост до Драгалевци. Тази година ги посетих неколкократно при планинските ми кросчета, които правех, когато ми се удаде възможност. Исках да доведа и децата тук. Какво по-подходящо време от есента, когато цялата планина е прошарена и прекрасна. Подхвърлих идеята на приятели и в крайна сметка се озовахме над 20 души на паркинга...
   Използвахме престоя в Сандански, за да отскочим с децата до местността Рупите. Целта беше лежерно да се насладим на очертаващия се приятен есенен ден. За съжаление Соня си остана в хотелската стая поради внезапно появила се настинка. Без да бързаме тръгнахме към Рупите малко преди обяд. При пристигане заобиколихме паркинга за входа към параклиса на баба Ванга и спряхме...