Както и през последните две години и тази зима решихме да направим едно слизане със ски от Алеко до Симеоново. Последните пъти се получи доста добре, така че нямаше причина и този път да не е така. Макар и първоначално да имахме планове с преспиване на хижа в Рила, разумът и многото новонавалял сняг ни накараха да останем в София. Към нас се присъедини и Антон с двете си деца Ясен и Волен, последния от които (1.5 г.) следеше събитието в раница от гърба на тати. Ясен бе на 5. Макар и да се запознаха едва днес с Ема и Кристиян, си паснаха идеално и по целия път правеха щуротии. Цялото слизане е около 8 км. може да се раздели на общо четири по-малки етапа:
- Алеко – долна станция на Витошко Лале
- Витошко лале – междинна станция на кабинков лифт
- междинна станция на кабинков лифт – разклонение Витоша 100
- разклонение Витоша 100 – Симеоново
Тук ще опитам да опиша маршрута за всички, които имат желание да го повторят – без значение дали на ски, с шейна или просто пеша. Веселбата при слизане по сняг с деца е винаги гарантирана.
Алеко – долна станция на Витошко Лале
До Алеко се качихме с кабинковия лифт от Симеоново. След като оправихме екипировката започна бутане и дърпане на децата в посока Витошко лале. Веднага след Мотен се отклонихме в ляво от главната пътека и се спуснахме косо към пистата по вече оформените от ски пътеки. На пистата децата вече нямаха търпение да карат и продължиха напред. Антон с Волен на гръб караше предпазливо, аз аз следвах останалите три деца. Долната част на Лалето е по-стръмна и бе леко заледена, но всички я преминахме с лекота. До тук бе карането по писта. Започваше интерсната част – спускане през гората.
Витошко лале – междинна станция на кабинков лифт
Към междинна станция следваме жълтата маркировка (която обикновено през зимата не се вижда 🙂 От Паркинга на Витошко лале бутаме около 150 м от дясно на пътя покрай гората, докато стигнем началото на пътеката. Тя се намира леко в дясно и обинковено е утъпкана добре. Един по един децата се спускат между дърветата и се изчакваме да се съберем отново. Всеки бърза да е отпред, а аз бързам да снимам. След около 200-300м се излиза на по-широк път и продължаваме в ляво по него. Там следва малко бутане докато стигнем бетонен тунел. Винаги съм се чудил за какво е служил?
След него има още малко бутане, след което полегато спускане до междинна станция. Преди нея се преминава през х. Северина, коятио изглежда доста приятно, но никога не съм я виждал да работи.
Междинна станция на кабинков лифт – разклонение Витоша 100
На междинна станция се събираме отново и обмисляме дали да продължим. Съменията ни са основно дали има достатъчно сняг до Симеоново. Няколко срещнати туриста идващи от долу потвърдиха, че може да се кара до Симеоново. Продъкжихме по пътя надолу за около 500м. Там има разклонение и ние се отбихме в дясно, напускайки жълтата маркировка. Тя също ще ни отведе до Симеоново, но при нея се преминава отсечка с морени и камъни (тази грешка направихме миналата година). Продължаваме през гората, докато пътеката ни изведе отново под кабинковия лифт. Продължаваме на изток, където правим една голяма дъга, преди да се озовем на пътеката за Витоша 100.
Разклонение Витоша 100 – Симеоново
И тук вместо да тръгнем по В100 в ляво продължаваме направо надолу. Малко след този разклон вече снегът бе по-рехъв от от време на време усещахме камъни под ските си. Внимавахме доколкото децата ни слушаха. Следваха няколко кратки и малко по стръмни спускания, след които отново и за последно минахме под кабинковия лифт. Последното препятствие бе прескачането на един поток, минаващ през пътеката. След още малко се отконихме в дясно на първото и едиствено разклонение, което след около 400м. ни отведе до Симеоново.
Определено се получи страхотна ски разходка с бутане, каране, дърпане, състезания „кой да е първи“ и много смях. Малкия Волен се справи също чудесно и наблюдаваше събитията спокойно от високо. На раздяла с Антон се разбрахме скоро отново да измислим нещо с малчуганите.
