Връх Половрак отдавна бе залегнал в плановете ми, но дали поради близостта си, дали поради други приоритети, все оставаше на заден план. Макар и трети по височина, той е може би най-красивия и обзорен връх в Лозенската планина. Заслужава се човек да се качи горе и огледа от птичи поглед София, цялото Софийско поле, да съзерцава на юг билата на Рила и Плана планина, извивките на Искърския язовир, на запад да докосне (почти) Витоша, а на север да разгледа западните части на Стара планина. Миналата зима успяхме да посетим Лозенския манастир Св. Спас в подножието на върха, а преди няколко лета останах да нощувам на палатка на Половрак, за да се насладя на нощна гледка към София. Сега бе ред да дойдем семейно.
Преходът до връх Половрак (някой го наричат още Половраг, Полуврак) е приятен и сравнително кратък. Цялата разходка ни отне общо с почивките 3 часа, като на връщане тичахме с децата почти през целия път надолу. Ако обаче се избере лежерно темпо и се остане повечко време на върха, спокойно може да се направи за четири часа с деца. Понеже бях вече идвал и познавах района, направихме една кръгова разходка. От паркинга до БЧК тръгнахме нагоре, следвайки червената маркировка. На места избирахме да скъсим завоите, цепейки право на горе по някоя от многобройните пътечки. За по забавно играхме на криеница.
Какъвто и път да се избере, все ще ни отведе до ловжийската чешма с няколко пейки и един впечатляващо дърво с дупка в ствола. Тук направихме кратка почивка, подкрепихме се с чай и сладки неща.
Ако се продължи наляво по пътя се стига до Лозенския манастир Св. Спас. Това е и маркираната пътека към върх Половрак. Ние обаче се качихме на пътя над чешмата и продължихме надясно. За този вариант е хубаво да се ползва дигитална карта, която ще ви помогне да намерите отбивката за билото. По пътя открихме следи от кръв, най-вероятно от убито животно, качено в ремарке. На няколко пъти чувахме ловджии да гърмят в съседните хълмове. Пътят върви все на запад, докато се стигне едно, едва видимо разклонение (пада се в ляво), което води към билото. За да скъсим обикалянето, пък и да вкараме малко офроуд елемент, ние поехме право на горе през гората на първия десен остър завой.
Билото свети през гората на около 300 м. по-нагоре и с малко усилия се добрахме до него. От там остават още 150-200 метра до самият връх. Преди това обаче вече се виждат прекрасните гледки на юг към Рила и на запад към Витоша.
Последно качване по скалите към Върха и ето ни на вр. Половрак. Моментът е хем радостен за това, че успяхме да се качим и видим тази 360 градусова панорама. Хем тъжен, гледайки гъстия, застинал сиво-жълт смог над София. Гледката наистина е тъжна, осъзнавайки, че прекарваме голяма част от времето си, дишайки точно тази мръсотия…
На върха започна да преваляват снежинки, завихрени от излезлия вятър. Останахме малко време горе, гледайки пистите на Боровец, застиналите води на язовир Искър, заснежените била на Витоша и Стара планина.
Точно под върха се намира мемориал на незнайния четник на Бенковски. Според преданието, той е единствения оцелял от Хвърковатата чета на Бенковски и се е укривал в пещерата в подножието на върха, преди да бъде предаден и убит. За самата пещара има упътстваща табелка и пътечка, но не остана време за нея.
Връщането бе скоростно. Децата трябваше да ходят на гости следобед, а и на рожден ден по-късно. Обзаложихме се с мама, че може да сме до колата за по-малко от час. А когато има залог, силите ни се мобилизират. Започна се едно щуро тичане на долу – къде по път, къде директно през гората. Единственото ни спиране беше в долната част на пътекате в иглолистната гора, където имахме късмета да наблюдаваме и чуем един кълвач. В крайна сметка аз и децата спечелихме облога срещу мама и бяхме в колата 5 мин. преди 14:00.
Лозенската планина е една приятна дестинация за разходки с деца. Тя е достойна алтернатива на Витоша. Особено, когато времето е ограничено, а не искате да се отказвате от малко чист планински въздух може да се възползвате от нея и маршрутите, които предлага. Вариант е дори да се дойде с градския транспорт и да се пресече цялата планина на юг към Долни Пасарел.
