По време на майските празници се отправихме към Сандански с идеята децата (а пък и възрастните) да усетим привкуса на средиземноморския климат. Освен приятните минерални води там, отскочихме да посетим и близки забележителности като Мелник и Рупите. Случайно, попаднах на уж 3 км. пътека, свързваща Роженския манастир с Мелник и минаваща през забележителния природен феномен на Мелнишките пирамиди. След като първо се разходихме в Мелник, хапнахме вкусно агнешко и си взехме местно винце се отправихме към Роженския манастир. Реших да мина пътеката от там към Мелник, за да могат децата (3 броя), жената и тъщата да ме изчакат спокойно в някое от симпатичните заведения в най-малкия град в България. До манастира пътят е добре указан. Самият Роженски манастир се намира на един хълм на около километър над с. Рожен.
Впечатляващ е както от вън, така и вътре. Беше през седмицата и нямаше много посетители. Аз го поразгледах набързо, запалих си свещички и реших да тръгвам, за да не ме чакат дълго в Мелник. Тръгнах, но след 2-3 мин си помислих, че и Ема може да иска да дойде с мен, въпреки че не е спала още обедния си сън. Върнах се и макар да беше към 3 следобед моята принцеса реши да ме последва. Пътеката към Мелник започва в ляво пред манастира (когато се стои с гръб към него). В началото се върви по коларски път, който ни изведе на хълмче над него. Там имаше и беседка, малко след която се откриваше страхотна панорама към Роженския манастир и към величествените пясъчни пирамиди.
От тук поехме по тясна пътека, която съвсем скоро ни заведе до единствено критично място на пътеката. Трябваше да преминем едно тясно местенце от около метър, от едната страна на която имаше отвесна пясъчна стена, а от другата …пропаст. Критичността на мястото се състои в това, че терена е песъчлив и с лек наклон към пропаста. Тук при леко невнимание, човек лесно може да се подхлъзне. Някога е имало парапет, кой сега е пропаднал и изгнил и който според мен не трябва да се използва за упора. След малко колебание успях да преведа Ема и себе си през мястото и продължихме напред.
Погледа ми през цялото време биваше привличан от почти отвесните пясъчни пирамиди, които на места сигурно достигаха 100-ина метра. Особено ярко се отчертаваше едно самотно дърво, седящо на ръба на един от отвесите. След около 30 мин достигнахме стрелка сочеща надясно към Мелник. С Ема обаче продължихме още малко напред докато стигнахме края на пътеката. Намирахме се на ръба на една от пирамидите, кояте беше пред очите ни през голямата част от времето идвайки насам. Гледката надолу беше страховита. Постояхме кратко, направихме си снимки и се върнахме обратно до разклона към нашата цел.
Поехме в указаната посока и пред нас се откри нов масив от десетки пясъчни пирамиди. Като че ли тези имаха леко по-блед цвят и по скоро бяха врязани в хълмовете, отколкото да се извисяват самостоятелно. От тук пътеката започна стръмно спускане покрай пирамидите. Далеч на хоризонта в ниското се виждаха и крайните къщи на Мелник.
Някак си се усъмних че дължината на пътеката е 3 км, както прочетох в различни източници. Ема вече показваше признаци на умора. Обещах и сладолед като стигнем къщичките в далечината и тава и даде допълнителен стимул. Заслизахме надолу по-бързичко. На едно или две места имаше нещо като стълбички, но като цяло пътеката не е облагородена (което не е непременно недостатък) и изисква и в двете посоки добра физическа подготовка (особено от Мелник към Роженския манастир). Само слизанет до долината според тракера ми е над 3,5 км (300 м денивелация), което ни отне малко над час. В ниското пътят се сливаше с пресъхнала река, която може би имаше вода след топене на снеговете или при обилни валежи.
Почвата навсякъде е силно песъчлива и сигурно попива през останалото време водата. Някъде на високото зад нас оставихме прекрасните пясъчни мелнишки пирамиди и продължихме с бодро темпо към … сладоледа. Оказа се, че по коритото на пресъхналата река вървяхме над 2 км, при които след всеки завой Ема се надяваше да види първите къщички. В Мелник излязохме пред новооткрития Музей на виното, малко след който се присъединихме към останала част от групата. Ема получи обещания си сладолед за храбрия и нелек, за нейната крехка възраст, преход.
Разходката по пътеката Роженски манастир – Мелник предлага уникална възможност да се насладите на неповторимите природни скални образувания Мелнишките пирамиди са включени в списъка на 100 национални туристически обекта и обявени за природен феномен с глобално значение. Освен мястото, което описах по-горе като критично, пътеката е приятна и подходяща за деца. Трябва да се има в предвид, че през лятото е доста горещо, а пясъка усилва чувството на жега и трябва да си носите достаъчно вода със себе си. Ако се движите от Мелник към Манастира, имайте в предвид че за да отседнете да хапнете или пийнте нещо, ще трябва да слезете до село Рожен на около 1 км от него. Приятен път!
