Интро

Както вече се превръща в традиция, с децата ходим лятно време на палатка. Това е едно от най-силните им желания за цялото лято и щях да бъде лош баща ако не им го изпълня :-). Покрай семейните драми с бременността на Соня не можем да планираме кой знае колко, затова разчитах на случайността за удобен момент. И както (почти) винаги става, той идва.

Косьо ми звънна в петък, че ще бъде на караваната си на язовир Батак за последно преди да я прибира към София. Щеше да е сам с децата си. Щеше да има каяк, някакви специални лъкове със стрели и колела. Прозвуча ми като покана и в събота сутринта бях натоварил една пълна кола с багаж + 3 колелета, за да отидем един единствен ден на палатка. Чудех се дали си заслужава цялата олелия и мъкнене на палатки, храна, вода и пр. за една вечер? Но отговорът бе ясен – да. Едно приключение, което ще помним, ще създаде нови запознанства за децата, нови активности като каране на каяк в язовир са повече от достатъчна причини да отидем въпреки краткото време.

Разпъваме палатката

Ден 1: разходка до острова, дискотека и лагерен огън

В събота на обяд бяхме на язовир Батак и по-точно на еко-къмпинг Батак. Понеже нямаше места поставихме палатката си до караваната на Косьо. Следваше бързо запознанство на децата, които се виждаха за първи път, бързо хапване и още по-бързо преобличане с бански за първа обиколка с каяк. Косьо имаше собствен надуваем каяк, но за съжаление всички каяци на къмпинга бяха отдадени под наем. Няма проблем – наехме едно водно колело и така с него и с един каяк навлязохме в язовира.

Водата бе чудесна и скоро един по един се хвърляхме от водното колело и от каяка в нея. Всички деца имаха жилетка за плуване, а някои дори и плувки за допълнителна сигурност. Забавата бе вече на много високи нива. Решихме да посетим островът отсреща, за който Косьо и децата ни разказваха от техни предишни посещения. Акостирахме до един пре-старт и полу-разрушен кей и се отправихме на опознавателна акция. На този остров е омало военна база и нейни останки още издават човешко присъствие в не толкова близкото минало. Усещането бе като в приказката на Даниел Дефо – Робинзон Крузо. Острова бе дом на хиляди птици – най-вече корморани, които буквално го бяха превзели.

Поразходихме се, потичахме, децата надникнаха в останките от фургони и пак се върнахме при плавателните ни съдове. Връщането бе по-мъчително заради насрещния вятър, но с общи усилия се добрахме до нашия бряг. Време бе за вечеря. А докато тя стане направихме дискотека на децата, която миксираше жанровете, както чопър салата – от модерен поп минавахме на бляк метъл, после детски песни в комбинация с актуални немски хитове.

След вечеря бе време за лагерен огън край язовира. Цялата група активно се потруди да събере дърва, намерихме си огнище и запалихме голям огън. Стояхме и си приказвахме покрай него (аз и Косьо), докато децата се чудеха каква дивотия да измислят. Нагрявах пръчки и после ги размахваха светещи като Дарт Вейдър меча си в Междузвездни войни. Вечерта приключи късно за всички ни. Вече знаех, че усилията да дойдем до тук си заслужаваха.

Ден 2: Отново на каяци, обиколка на язовира с колела и стрелба с лък

Денят започна мноого лежерно. Макар да имахме големи планове за днес всичко ставаше плавно и бавно – обличането, закуската, резервацията на каяк, запиляване на децата някъде из къмпинга и т.н. Днес вече с втори каяк искахме да пообиколим малко повече. Децата настояваха да са сами в единия, докато Косьо и аз в другия каяк. Речено-сторено. Още с тръгването те искаха да се отделят. Почнахме игри на гонене с каяци, преследване, прехвърляне на деца от един каяк в друг и после пак в първия. Спонтанно решихме да отидем до отсрещния бряг срещу къмпинга. Децата доста се потрудиха, но успяха да изгребат сами до там.

Следваше кратка почивка и опознавателна акция на брега преди да тръгнем обратно. Първоначалното намерение бе да караме пак разделени, но силите на децата намаляха и ги вързахме с въже за нашата лодка. Почна се едно мъчително прибиране за нас, докато зад гърбовете ни чувахме как децата ни направляват. Пристигнахме поуморени и изгладнели. Опоскахме останките от вечерта доста бързо и вече се канехме за обиколка на язовира. Тя е около 35 км. и доста дълга за най-малкия герой Георги който бе едва на 4-4.5г.

Беше вече около 15ч. следобед и малко късно за такава обиколка, но все пак тръгнахме. Децата имаха желание да карат. Тръгнахме пък какво стане – ще го мислим на място. Обиколката на язовир Батак е прекрасна, особено от страната на черния път. Движихме се постоянно в близост до самия язовир. Децата караха бързичко и въпреки на места по-трудния терен. Спирахме да се любуваме на околните пейзажи, за снимки и за събиране на сили. Беше прекрасно време и истински се наслаждавахме на обиколката. След около 2 часа каране и приближавайки към хотелите в северния край на язовира по-малките се поумориха. Денят напредваше а бяхме на около 15км от нашата база. Спряхме да обмислим вариантите.

Преценихме, че е най-разумно да отидем с Ема до колата по асфалта и да се върнем да го вземем. Останалата група щеше да почине, да хапне сладолед и да се движи в наша посока. На нас ни оставаха около 20км, но познавайки Ема и нейните възможности нямах притеснения че за около 1.5 часа щяхме да сме при колата. Тръгнахме и със спортно темпо закарахме към къмпинга. На места отчетохме рекордните 30 км/ч., които обаче не можехме да задържим продължително.

Гледките и от тази страна на язовира бяха чудесни, но нямахме много време да им се отдадем. Последните няколко километра бяха по по-оживен път, по който пуснах Ема напред пред мен, за да ме виждат колите по-лесно. Стигнахме до еко-къмпинг Батак след точно 1.5 км. Без много да се бавим взехме колата, по-един сладолед и освежаващи напитки и тръгнахме обратно. Посрещнахме героите по пътя и се натоварихме.

Мислех, че приключенията са приключили и е време да се приготвяме за тръгване. Исках да помогна на Косьо да си прибере караваната. Докато му помагах децата настояваха да стрелят с лък. Поприбрахме малко багаж и Косьо им извади лъка, стрелите и мишената. Те бяха много PRO. Чак страшно. Криси направи полудя и искаше да стреля непрекъснато. А стрелите летяха със сериозна скорост (ако се правилно поставени в тетивата).

Откарахме едно 30-40 мин. в стрелба и го прибрахме, че така нямаше да приберем караваната до утре. Може би към 21ч. приключихме и се сбогувахме с Косьо и децата. Изкарахме страхотен уикенд и до голяма степен се дължи на чудесната компания и чудесното място. Ще ми се догодина пак да се върнем тук и пак да обикаляме с колела и с каяци.

Иначе язовир Батак предлага прекрасни възможности за активна почивка през лятото. Ако имахме повече време, можехме да съберем билки, гъби или просто да почиваме повече.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си