Има места, които колкото и пъти да ги посещавам, все намирам причина да се върна. Не толкова заради самото място, а заради духа, което носи. Заради природата край него. Заради историята и хората, живеещи там. Едно от тези места е Дряновския манастир „Свети Архангел Михаил“. Величествен, красив, обкръжен от непристъпни скали, потънал в ждрелата на реките Дряновска и Андъка. Мога да стоя край него или на някоя от съседните скали и да го наблюдавам с часове.
За стопаните на самия манастир имам особено мнение, откакто преди няколко години пиян поп прави кръщене на децата на мои близки приятели. Това също е от тези манастири, които са се превърнали в панаири – сменили мисията си да пазят вярата, с нова – да печелят от всичко – ресторанти, сергии, паркинг, животни за атракция и пр.
Досегашни посещения на района
Въпреки това, харесвам духа на Дряновския манастир. Порочните му управници няма как да ме спрат да идвам. Причината днес бе разходка до крепостта Градът и Кръста по екопътека „Виа ферата“. Преди време бяхме вече обикаляли Дряновската екопътека и пещера „Бачо Киро“ (първото ни идване тук и разходка с Ема на 1.5г). Днес исках да се насладим на панорамните гледки към манастира и отвесните скали от нова гледна точка. Бях с децата и с майка ми – диапазон в годините на групата от 5 до 68 г.
Самата екопътека не е отбелязана на нито една карта и за нея може да се научи от сайта на Дестинация Дряново, където като цяло може да се почерпят множество интересни идеи за целия район. Като допълнение се чух по телефона и с Ники от Дестинация Дряново, който любезно ми помогна да разбера повечко за пътеката. Сега вече направих следа (виж по-долу) и ще я споделя с приятелите от BG Mountain, да я качат на картата при следваща актуализация.
Към връх Върха (558м)
Екопътека „Виа ферата“ е кръгова и може да се направи в двете посоки. Тръгва се по обрасли в бръшлян стъпала непосредствено зад първите сергии в ляво от входа на Дряновски манастир „Св. Архангел Михаил“. По продължение на цялата екопътека се следва синята маркировка, която е доста на често (за добро). Ако я изгубите за повече от 50м, бъдете сигурни, че вече не сте на екопътеката ?
Така, бръшляновите стълби отвеждат след около 40-50 м на ж.п. линията. Ние я преминахме и тръгнахме в ляво, като само след 20 м се шмугнахме в дясно по една почти невидима от обраслите клони пътечка. Алтернативно, може да продължите за около 400-500 м в дясно по линията, докато стигнете тунела и преди него се поемете пътеката вървяща от ляво на река Андъка. Ще приключите разходката там където я започвате.
Първите метри на екопътека “Виа Ферата” след линията бяха пообрасли, но е нужно само малко търпение и след 30-40 м пътеката става чиста и ясна. Тя се провира нагоре в посока североизток. Просто следвахме маркировката в гората и се надявахме да срещнем някое диво живтно. Уви, нямахме късмет, но на няколко места видяхме каменни зидове останали може би от стари укрепления.
Пресичаме линията и търсим табелка между храсталака Началото на екопътека “Виа Ферата” по бръшляновите стъпала Добре, че има маркировка на често В гората просто следим синята маркировка и табелите Към края пътеката се стеснява и става по-стръмна на билото – на ляво е крепостта Града и село Нейчовци, на дясно пътеката за Кръста Останки от каменни зидове – може би стени към крепостта Града Почивка с гледка снимка с баба
След около 2км и 250м денивелация стигнахме най-високата точка от маршрута връх Върха – доста скучно име за връх ?. Там имаше табелка-стрелка за крепост Града и село Нейчовци, както и в посока Кръста. Мислех че крепостта и Кръстта са близо, затова тръгнахме към Кръстта с идеята да се върнем и огледаме останките от крепост Града. Оказа се, че Кръста се намира на още киломерър по-надолу по ръба на скалата. Така, че в крайна сметка останахме си без да посетим крепостта.
Панорамно място Кръста
От върха към Кръста се движихме на метри от ръба на скалния венец. Поради растителността обаче гледките към отсрещните скали бяха скрити. Но на много места след кратко провиране през храсти и дървете се откриваха страхорни панорамни гледки. Пътеката, макар и тясна е ясно и добре маркирана.
След около километър стигнахме заветната цел – Кръста с умопомрачителни гледки към ждрелата на реките Дряновска и Андъка, към Дряновския манастир и към отсрещната скала „Орлова глава“, където се виждаха щъкащи хора. Какти името подсказва на самата скала има дървен кръст, който се намира точно над манастира
Бяхме само ние (през целия път не срещнахме жива душа) и оставихме тази красота да ни въздейства. Седнахме си на един камък, извадихме запасите с храна и се насладихме на храната и гледките около нас. Поснимахме се, карах се на децата да не доближават ръба ? и се оглеждах, къде (по дяволите) има пътека, която да ни свали по някаква стълба обратно до реката, ако продължим. Виждах само вертикални скали от порядъка на 50-150м.
Към реката
За да не рискувам с децата и майка ми, ги оставих на сянка да починат, докато аз проверя, къде и как може да се слезе до реката. Направих си 1.5 км кросче до може би най-критичното място, което дава името на екопътека “Виа Ферата” – едно стръмно слизане по скални стъпала, приключващи с метална стълба. Мястото е тясно, завършващо с отвесна скала, но е достатъчно широко, за да се премине от всеки, който няма силно изразен страх от височина.
След като проверих това „критично“ място, дадох сигнал по телефона на майка ми е децата да тръгват, а аз ги пресрещнах по пътеката. Самото място преминахме без проблеми. Децата не се притесниха ни най-малко, но все пак спазвахме всички мерки за сигурност, като слизах с тях (поотделно). Майка ми премина също, макар и в последствие да ми сподели, че се е спекла ?.
Групата чака да минем един по един каменни стълби, преминаващи в метална стълба Вече с видимост към реката, остава само последното стръмно място със стълбата
Само 50м по надолу бе реката. Екопътека Виа “Ферата” продължи от дясно на коритото като ту слузаше до самата река, ти се изкачваше на около 30-40м над нея. И така докато стигнахме тунела на ж.п. линията. Знаех, че имаме около 500м до мястото, на което пресякохме линията на тръгване и без да му мислим се отправихме натам. Децата, както и в други подобни случаи, тестваха координационните си способности, вървейки по линията.
В заключение
След около 3:10 мин, с много почивки, снимки, проучване и друго отклонения се озовахме на изходна позиция (GPS следа на разходката). Получи се една страхотна разходка, която има две колуминации – гледките от Кръста и слизането по скалата. Всички участници бяхме повече от доволни и след обещания сладолед за всички се отпарихме към бесайна на хотел Релакс във Вонеща вода.
П.С. Ако все пак имате притеснения относно слизането по скалата в последната част на екопътеката, просто обърнете посоката и се качете от там. Така, тази част ще бъде премината на качване и ще е още по-лесна.
В интерес на истината името на екопътека “Виа Ферата”, макар и да буди любопитсво, не съответства на реалността. Виа Ферата обикновено е пътека, която е осигурена с метални въжета, а такива тук липсват. Името „Кръста“ би било може би по-подходящо ?