Има места, за които знам от доста време и все намирам причини да не ги посетя. Когато обаче го направя, се чудя, защо съм се бавил толкова дълго. Едно такова местенце се оказа екопътека и скала Кръста, край град Рила. На тях попаднах още през 2016 при първото си идване до екопътека Бохемия и Стобските пирамиди. Районът около Рилския манастир предлага доста варианти за приятни разходки и така вчера на връщане от Разлог решихме да се отбием зедно с едно приятелско семейство до екопътека Кръста. Трябва да спомена, че навремето това може да е било екопътека (т.е. с беседки, пейки, информационни табелки), сега за мен си е само пътека, което ни най-малко не намалява нейната атрактивност.

Много е подходяща за деца, които ще открият множество неща за забавление – скали за катерене, тясна пътека за тичане, пейки с прекрасна панорама. Денивелацията на цялата разходка е около 130м, като извървяхме почти 3км.

Началото

Ние направихме кръг, тръгвайки от втората отбивка след табелата за края на град Рила и непосредствено след моста. Пътеката започва отсреща със малко скрити и избелели табели и едно дървено мостче след тях. Пак от там се тръгва и за екопътека Бохемия, чието начало е от същата страна на пътя – 20-30м по назад.

Децата веднага се втурнаха напред. Нямаше как да сбъркат пътеката, тя беше ясна, тясна и водеше стръмно нагоре на зик-зак. От ляво на нас се виждаха двете високи скали, които искахме да достигнем. А с изкачването на всяка една крачка се откриваше все по-хубава есенна панорама към поречието на река Рилска и метох Орлица.

Скала Кръста

Достигайки в подножието на двете скали видяхме беседка, която вече бе към края на живота си… Пътеката продължаваше нагоре покрай нея. От там обаче зърнах стоманено въже водещо нагоре по скалата гледаща към пътя. Отидох на разузнаване и в действителност, нагоре по скалата можеше да се продължи с помощта на въжето.

Въжето е спуснато от дървото по процепа на скалата, качването обаче е опасно.

Така изглежда е поставен единият кръст горе, понеже не се виждаше друга възможност да се качи човек на тази скала. Ние си продължихме по пътеката, която след беседката стана вече по-плавна. Още един ляв завой и се озовахме в подножието на връх Кръста, на който се извисяваше голям бял кръст.

Децата се втурнаха към него, оставяйки виковете ни да внимават някъде след себе си. Улучухме точния момент. Слънцето загатваше за предстоящия залез, прикрито зад ниските облаци на запад, някъде над Осогово. Около кръста имаше няколко пейки, където останахме да поснимаме и починем.

Легендата за Свети Иван Рилски

Мястото се свързва с чудотвореца Свети Иван Рилски, който бил подгонен от съселяните си от с. Скроно. Легендата разказва, че той побягнал с теленцето Шарко дадено му от богаташа при който чиракувал – да търси убежище в пустошта на Рила планина. Преследвали го дълго скринци и накрая кучетата им го застигнали в дълбокия дол – до тази каменна канара. Кучетата се нахвърлили и прегризали шията на телето, ято гарги се спуснало и започнало да кръжи над тях, така издали на преследвачите къде е светецът. Изплашен Свети Иван горещо се помолил на Бога за спасение и мигом станало чудо, преобразен на орел светецът полетял в небесата. Кацнал светецът на скалите над дола, а в чест на спасението си и във възхвала на Бога, на най-високата скала забил кръст.

От тогава и до днес, долът, в който кучетата удушили Шарко се нарича “Шарков”, скалите на изток, където преобразеният на орел светец кацнал се именува “Орлица”, а най-високата скала на която и до днес стои кръстът – “Кръста”.

Същата легенда разказва, че докато се укривал от нападателите си, Свети Иван ужаднял силно. Никъде не намирал вода в тази скалиста местност. Тогава горещо се помолил на Бог мигом в краката му бликнал извор. Светецът пил вода и я осветил. Тръгвайки от светия извор първата стъпка на Св. Иван се отличила върху скалата. Изворчето може да видите на слизане. Край него има издигнат кръст, икона и беседка.

През далечната 1962г. д-р Георги Лазаров е написал прекрасен стих за тази скала, който може да се прочете на една табелка край пътеката.

Слизането

За да не повторим пътя на връщане, решихме да следваме пътеката която върти от западната страна на скалите. Нямахме престава къде води, но смело поехме напред. Пътеката е приятна и доста обзорна от тази страна.
Децата не вървяха, а направо тичаха напред. Показах им какво е sky running и в този стил продължихме надолу. Пътеката се виеше обратно в посока град Рила. Последен поглед към връх Кръста, където бяхме преди малко.
Пътеката стана постепенно по-скалиста. Преминахме през един стеснен процеп между две скали, след което се откри нова гледка към отсрещното ждрело на река Каменица, където се намират водопадите на екопътека Бохемия. Гледката от скалата бе прекрасна. Под нас имаше 50-60м пропаст, в дъното на която се виеше пътя към Рилския манастир.
На места скъсявахме пътеката, като “цепихме” направо надолу по скалите. Децата много се радваха на такива изпълнания, но в същото време и внимавахме да има някой до тях.
Така с много настроение и съвсем неусетно затворихме кръга след около час и половина. Определено екопътека и скала Кръста си заслужават да се посетят. Комбинират се идеално с вече споменатите водопади отсреща, със Стобските пирамиди или с Рилския манастир.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си