Очертаваше приятен късноесенен ден. Не искахме да го пропускаме и след кратко обмисляне на варианти се спряхме на храм-кладенеца край село Гърло. Звучеше мистично и подходящо за времето. Оказа се много повече – освен основната ни цел успяхме да разгледаме старинни християнски гробища с интересни каменни кръстове, стара римска баня в гора, безименно язовирче, скрито в гънките на Гребен планина, както и имахме шанса да зърнем една лисица и един дъждовник. Направихме кратко видео от разходката

А ето и подробностите:

Към 11:20 тръгнахме от импровизиран паркинг на махала Старо Гърло. Името на селото според местните хора идва от неговото местоположение, намирайки се в т.нар. “гърловина”. Планините, обграждащи селото, образуват тази гърловина точно на мястото, където се намира селото. Групата ни, състояща се от 4 деца и 4 възрастни, тръгна по черния път. Имаше табелка указваща 2 км. до храм-кладенеца. В допълнение бях отворил OruxMaps с заредена карта, от която се виждаха всички пътеки и забележителности в района. Децата вървяха бодро напред, опитвайки се да прегазят всяка една локва. Понякога успяваха да ни убегнат, друг път ги хващахме “навреме”. След не повече от 5 мин стигнахме и старинните гробища. Намират се в дясно непосредствено край пътя. Формите на надгробните камъни определено бяха интересни и редки.

Продължихме напред. Децата лудуваха, а ние им се радвахме. Търсеха останал сняг в сенчестите места. Играеха на криеница, а после и на гоненка. Всичко това помагаше да поддържаме стегнато темпо. След около 30 мин. пътеката сви в дясно и стана по-стръмна, макар и все още широка. Тя ни изведе след малко на язоврната стена. Откриваше се хубава гледка към отрещните хълмове, които се отразяваха в застиналите води на язовира.

От тук трябваше да преминем през металната стълба над язовирния канал. Там изплачихме една едра лисица, която бързо се шмугна в гората. След моста тясна горска пътека зави на дясно и се заизкачва стръмно нагоре. Изкачването беше кратко и завършваше с преминаване на няколко скални прагчета, където трябва да се внимава с малки деца.

Изкачихме са най-високата точка над язовира и отново имахме възможност да го огледаме. От тук пътеката продължава на ляво покрай стара телена ограда. Пътеката тук е доста запустяла и през пролетта и лятото, когата има силна растителност, ще бъде и трудна за преминаване. След около 200-300м. картата ми даваше стара римска баня, намираща се в ляво от нас. Малка пътечка ни отведе до останките на банята. Намираше се сред гората и не се виждаше извор на близо.

Кой знае защо е била построена тук и с каква цел? Поогладхме се и срещнахме един гущер дъждовник. Децата любопитно го гледаха, докато той си търсеше къде да се скрие от нас.

Бяхме вече гладни и се отправихме към храм-кладенеца. Стигнахме едно прихващане на вода и от него завихме по едва забележима пътечка в ляво. Следваше кратко, стръмно и хлъзгаво изкачване, докато стигнем една полусъборена сграда без покрив, в центъра на която се намираше храм-кладенеца. Следваше обстойно разглеждане. Децата обичат такива мистични места – някой от възрастните също.

Ето малко информация за храм-кладенеца, която намерих из мрежата:

“Храмът представлява покрит кладенец, във вътрешността на който, на нивото на площадката има ниши, в които са намерени останки от жертвени животни. Всичко е иззидано от камъни без спойка. Храмът се намира в подножието на хълм, а на хълма има антична крепост. Разкрит е водопровод. Подобни храмове са открити на о-в Корсика, в Палестина и другаде и ги считат за храмове на Енки (бог на подземните сладки води).” “Свързва с ранна фаза на културата, която по-късно изгражда постройките „нураги“ запазени на остров Сардиния. Забележителното сходство с покрития кладенец в Балао дава основание за датирането към ХІІ-Х в.пр.н.е.” “Култовото мегалитно съоръжение е почти изцяло запазено във вътрешността си и е уникален исторически паметник с огромна важност за културно-историческото наследство на България.”

След подробния оглед отвътре и от вън и след като се заредихме със нови сили се отпарихме обратно към колите. Децата сякаш бяха изяли от супата на Попай моряка и едва ги стигахме по пътеките. С една лиана се заиграхме на “дърпане на въже”, като се разделихме на момичета срещу момчета. Нямаше победител, но за сметко на това доста се посмяхме.

Около 14:30 бяхме обратно при колите. Всички бяхме доволни от приятната, разнообразна разходка. Сигурно е, че скоро пак ще минем наоколо.

Ползвани са следните източници:

Wikipediaidi.bg, forum.all.bg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си