Очертаваше се дъждовен следобед според прогнозите. Това ни принуди да търсим кратко разнообразяване на предиобеда. Насочихме се към парка за танцуващи мечки край гр. Белица. Бяхме там миналата година, но  сега децата са по-големи. Пък и винаги е интерсно да се види мечка от близо (па макар и бивша танцьорка). Бяхме със Стефан и Лия този път. Новост беше, че влизането в парка става вече само с гид и срещу билет (6лв за възрастен). Идеята не е лоша, понеже момичето ни разказа много интересни неща за танцуващите мечките като цяло, както и за отделните индивиди в парка. Преди да тръгне обиколката с гид имахме време да се разходим по платформата и да видим парка от високо, както и да погледаме видео за създаване на парка.

Макар и с тъжно минало, мисля че това местенце е достойно за четириногите да изживеят старините си в почти естествена среда. Получават разнооразно ядене и повечето дори спят, зимен сън – признак на адаптация.

Кристиян целува мечока

Излязохме на разходка сред обитателите на парка. Електрошокът по мрежата се оказа опасен най-вече за малките деца. Само при споменаването да НЕ се пипа, Кристиян реши да провери какво ще стане. Не го забелязах как го е направил, но се разплака и се държеше за рамото. Изглежда цялата му ръка е изтръпмала 🙂 – поговорката „парен каша духа“ се е баш на място тук. Повече не се наложи да го предопреждавам за опастността от ток.

Бяхме свидетели на някаква свада между две мечета. Или беше игра – не разбрахме.

След около час, се върнахме в изходна позиция.  Децата бяха доволни, ние със Стефан също. За финал се отбихме в близкото BBQ заведение да хапнем „прясна риба“. Ловиха я пред очите ни, а в кофата имаше опаковки от пъстърва, купени от Лидл. Жалко, че с такива евтини трикове, хората си мислят, че правят „бизнес“.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си