Бяхме в Пловдив за рождения ден на Лия и това беше отлична възможност да се поразтъпчем наоколо. В радиус на 1 час път от Пловдив могат да се посетят десетки интересни места. Спрях се на едно досега неизвестно за мен местенце – скалите край местност Равнища. Исках да ги комбинирам с посещение на Фабриката за храна и танци, която се намира също в Равнища. Бях гледал снимки и чел за интересната концепция, но сега можехме да я видим от близо. За около 30 мин стигнахме изходната ни позиция. За съжаление хотела беше вече затворила за гости, понеже течаха ремонти работи. Въпреки това имахме късмета да се запознаем със собствениците и да научим повече за тях и техния дом и хотел.

Времето беше просто перфектно за сезона. Пътеката за панорамните скали тръгваше точно от хотела. Преди да тръгнем се информирахме от първа ръка за мястото. Нямаше как да не погалим понитата, които спокойно си пасяха край оградата.

Вървяхме по широк черен път, подходящ за високо проходими автомобили. Есента беше разкрасила гората по един прекрасен начин. Вървяхме и се любувахме на заобикалящата ни природа. Изглежда нямаше други туристи. Чувахме единствено шума на листата. Една жабка ни премина път и Крисо държеше да я има за трофей. Нямаше как да стане. Продължихме напред.

Ема и Крисо често спираха и се залисваха по ръба на пътя – я да откъснат папрат, я да търсят пръчка за подпиране.Някак безгрижно си вървяхме само четиримата. Имахме време до късния следобед да се върнем навреме за рождения ден и затова не бързахме. Катерене по горски мъх става се появи като нова дисциплина в разходката днес. Както и балансиране по трупи.

Някъде тук чухме приближаващ се автомобил. Беше Руслан, собственика на Фабриката за храна и танци, заедно с големия си син Тома. Решили да се разходят с нас до скалите и ни предложиха да скъсим пътя, като се качим при тях. Освен това пътят до скалите обикновено се оказвал по-дълъг от очакваното и не всеки стига до там. Качихме се и след около 5 мин. стигнахме едно разклонение. На вековно дърво имаше няколко указателни табели.
Руслан беше страшно мил и си разказа историята. Как от съдържател на заведения за хранене е стигнал до тук, където вече 6 години живее с жена си Маги и трите си деца, далеч от градския шум и суета. Създали са едно уникално местенце за семейства с деца, които искат да се потопят в магията на Родопите и да се презаредят по-един различен начин. Носеха със себе си торба с бадеми, които те по традиция белят на скалите. Пътеката към тях се намира в ляво и в началото е доста стръмна. Преминава през смесена гора. Скоро стигнахме един интересен самотен камък, на който Ема, Кристия и Тома без да му мислят се покатериха.
 А земята беше обсипана с един непознат за мен вид ядка – буков жълъд. Опитахме и него и сложихме дори в джоба за по-късно.
Руслан ни разказваше за свойствата на различните ядки и треви, а ние го слушахме с огромен интерес. Спомена за силното антибактериално свойство на мравчената киселина, която се отделя при потъпкване на мравуняк. Бяхме изненадани как бързо действа киселия вкус отделен от мравуняка. С Крисо опитахме дори вкуса на няколко мравки 🙂 Киселички са и могат да заместят оцета при салатата 🙂

Пътеката стана по полегата, но за сметка на това склонът от дясната ни страна все по стръмен и скалист. Картината беше само за надарени художници – бяхме в сърцето на есента някъде из Родопите. Скалните блокове продължаваха да ме впечатляват – бяха често единични скални късове, образувани от многобройни хоризонтални пластове.

Не след дълго излязохме на панорамна площадка върху скали надвесили се над страховита пропаст.  От тях се виждаше дълбокия пролом, както и съседния рид. Там някъде се намира и хижа Здравец, където преди години проходи Ема. Едно самотно, вече изсъхнало дърво стърчеше от ръба на скалата. То като че ли контрастираше на изпълнения с живот въздух тук.

Панорамата беше вълшебна. За съжаление от ляво се задаваше мъгла, която бавно но сигурно заставаше между нас и околните хълмове.
На камъка децата се отдадоха на белене на бадеми. Бяха страшно вкусни и имаше достатъчно за всеки. Постояхме известно време и се наслаждахме на момента да бъдем там. Семейна снимка заедно с Тома на тръгване.
И на връщане правихме няколко “ненужни” почивки. Правихме ги не за да починем, а за да останем още малко на това тихо, непознато и зареждащо местенце. Тома научи Ема да рисува с камък върху камък. Всички камъни нагоре към джипа биваха изрисувани.
Соня се качи с децата в колата, докато аз предпочетох леко кросче. По-късно и Ема се включи. Смятам, че скоро ще може да тичаме заедно из горските пътеки.
Ето ни обратно във Фабриката за храна и танци. Руслан ни разведе и ни показа основните неща. Ето тук през лятото почиващите отпускат във прохладната вода през деня или пък карат лодка вечерно време.

Отново, без особени планове и амбиции изкарахме един перфектен ден заедно. освен, че се разходихме сред есенните багри на Родопите, се запознахме с едни от най-положителните хора, които бяхме срещали досега. Благодарим на Руслан и Тома за това, че споделиха тези няколко часа с нас.

Подобни приключения:

СВЪРЗАНИ СТАТИИОЩЕ ОТ АВТОРА