Идеята
И тази година искахме да си спретнем по-сериозен преход с децата. Да се раздижим из високата част на Пирин. Да се полюбуваме на красиви върхове и езера. Спрях се на връх Сиврия, понеже исках да видим и Кременските езера. Можехме да се наслаждаваме на една дузина върхове, с идеята да успеем тази планирана обиколка за един ден, ползвайки лифта до и от хижа Безбог.
Първоначално реших да следвам препоръката на Кремена от блога Светоглед, и да направим обиколката първо през Кременските езера и после да я затворим през Попово езеро. Този вариант изглеждаше добър и постижим. Разбира се, както често се случва, реших да го „подобря“ и да скъся маршрута с един short-cut, който се виждаше на картата.
За съжаление се оказа, че тази пътечките, които свързват жълто-зелената с кафявата маркировка под връх Безименен не са неподдържана и се наложи да продължим към Попово езеро.
До Попово езеро
За успешното изпълнение на плана станахме достатъчно рано и бяхме сред първите, качили се на лифта за хижа Безбог. Стигнахме към 9ч. горе, но Алекс още не бе закусвал, та трябваше да правим почивка преди още да сме тръгнали. А той нали е „ящен“, отне ни има-няма 40 мин. докато тръгнем реално по маршрута.
Както казах по-рано, според картата има възможност да се качим до т.нар. „душевадка“ над Безбожкото езеро и от там по някаква пътечка да слезем на маркирания път за Кременските езера. Оказа се много обрасло и нямаше начин да продължил с деца и бебета на гърба. Върнахме се обратно на познатата пътека към Попово езеро и с бойна крачка продължихме. Алекс си седеше спокойно на гърба ми, децата притичваха наоколо, търсейки боровинки.
Всички вече познаваха тази част на Пирин от разходките ни до Попово езеро и Тевно езеро. Понеже групата се разтегли се събрахме на Попово езеро, хапнахме, поснимахме се и починахме преди да поемем по най-стръмната част от маршрута – изкачването на връх Сиврия.
До връх Сиврия
За да изкачим връх Сиврия следвахме каменни пирамидки. Без тях едва ли щяхме да успеем, понеже на места наклонът превишаваше 50°. Внимателно следяхме да не пропуснем пирамида и да се отклоним от маршрута. На доста места включвахме и краката и ръцете. Преминахме няколко сериозни полета от морени и големи камъни, които затрудниха кучетата Брадли и Боби (та се налага и тях да носим). Денивелацията от Попово езеро до върха е около 350м, а терена си бе труден. В последствие се замислих, че се получи по-добре да качваме върха от тази страна, отколкото да слизаме. Със самар на гърба слизането си е направи рисково. Аз, Ема, Крис и Зара водехме групата. Тези деца ме изненадват всеки път колко неизчерпаема енергия имат. А като се замисля – за тях това катерене по камъни и морени би трябвало да е по-изморително.
Достигнахме билото и от него, гледайки на север, блестеше Джангалския гьол, най-долното от трите Кременски езера. Понеже за децата явно изчакването до билото не бе достатъчно, изтичаха до самия връх Сиврия, който отстоеше на около 200м в ляво от нас. Аз останах да пазя сянка на Алекс, която явно е заспал някъде по камъните на път към върха.
Останалата част от групата пристигна. На билото отново се подкрепихме добре. Тони и Миро, като истински кулинари, извадиха вкусен омлет със зелен лук, на който видяхме сметката за нула време. Кратка сверка с часовника показа, че сме на ръба да изпусне, лифта, освен ако не се затичаме на обратно.
През Кременските езера до хижа Безбог
От тук започна надпреварата с времето. Никой от нас нямаше представа за терена и за разстоянието обратно до Попово езеро. На юруш тръгнахме към Джангалски гьол. Нямаше как да не спрем да погледаме и Кременското езеро над него. Пристигнали на езерото, без да спираме заслизахме надолу по скали и клек. Аз и Ема държахме предна позиция, но Соня, Катя и няколко от децата ни следваха от близо (знаехме по шума, който се вдигаше зад нас :-). Миро и Тони изостанахме и не бързаха за лифта.
Времето напредваше, положението стана малко изнервено, поради намаляващите шансове да хванем лифта. Колкото и души да срещнахме, все казваха, че ни трябва повече време от колкото имахме. Не се отказвахме. Имахме идея поне един възрастен да стигне до лифта, та поне да дойде да вземе най-малките и изморените от прехода с кола. Стигнахме разклона за Безбог и направо на някои покрай мен им се зави свят, какво изкачване престоеше (имена няма да споменавам…).
След 200-300 по стръмно изкачване, наклонът понамаля. Гледката към връх Сиврия бе постоянно пред нас. Трудно бе да повярвам, че само преди малко бях на отсрещния връх. Вече се движех само с Кристиян и Лия. Соня и Ема бяха пред нас, докато останалите някъде зад нас. 17:00 наближавахме, а все още се намирахме на неопределено време от хижа Безбог. Соня ми звънна, че е пристигнала и е на опашка с около 50 чакащи за лифта. Успокоихме се, но с децата не забавихме крачка. Стигнахме навреме – даже имаше време да купим по едно безалкохолно от кръчмето на бай Слави.
Смяхме се, а децата (Ема, Кристиян и Лия) бяха адски горди, че успяха да стигнат до лифта преди да го спрат. Уж тръгнахме на приятна разходка, а се получи яко ходене с елементи на надпревара с времето. Останалата част от групата взехме с колите от пътеката над междинна станция. Имаше клетви, че повече с мен няма да тръгват никъде. И така до след два дена, когато бях питан „Другият път къде ще ходим?“ 🙂
