При престоя ни в Синеморец използваме възможността да се разходим с лодка по река Велека и да навлезем поне малко в дивата и непокътната природа на Странджа планина. Да зърнем животни и растения, които трудно можем да видим на друго място. Да послушаме шума на реката и песента на причките. Самото устие на река Велека е защитена местност и доста разпознаваемо, в предвид уникалния пясъчен бряг, образувал се между реката и морето в последните и 500 метра. То е и едно от най-живописните по българското черноморие.
Качихме се на една лодка, чакаща под моста на влизане в Синеморец. От красивото устие на Велека, реката е плавателна в последните и 8 км. и достъпна за туристи. Беседата с водача беше съшо интересна и забавна. Бяхме в пълен комплект – мама Соня, аз и Ема. Още в самото начало (както и по време на цялата разходка) видяхме различни видове водни костенурки. Някой бяха самички, други на групи. Оказа се, че някой от тях са много редки и се срещат само по устието на река Велека.
Също така зърнахме интересни местни представители на птичия и земноводния свят.
Ема бързо се ориентира, къде да търси животинки и с охота си показваше находките.
Цъфнали жълти водни лилии, които са същинска рядкост.
Ема се чувстваше отлично на лодката и не искашер да отстъпи челното място на никой друг.
Устието на река Велека. От самата река, не толкова впечатляващо както от въздух или близкия хълм.
Разходка по Велека е прекрасна възможност да се докоснем до една непокътната частица от нашата родина. Богатият животински и растителен свят, обитаващ тази малка местност е внушителен и уникален. Желанието и любопитсвото за подобен вид разходки се покачи и дано скоро да се върнем пак или посетим реките в съседство.
