Още на предходната вечер стана ясно, че изкълчването на Венци изискваше покой поне ден-два. Затова решихме, че ще след вчершния зимен преход от Снежанка до кв. езерово, е по-добре да направим лека разходка по екопътека Невястата, намираща се само на 5-6 км от хотела ни, вместо да предприем посещение до Каньона на водопадите, както си беше по план.
Без да бързаме сутринта се отправихме към дневната ни цел. Началото на екопътеката е на самия път Смолян-Пампорово. На малък паркинг с информационни табели паркирахме. Имахме богат избор от възможности – екопътеката, разходка до крепостта Калето (Смолянската крепост) или посещение на манастирски комплекс Св. Великомъченик Панталеймон. Атракциите започваха още от паркинга, където имаше въжена градина, изкуствена стена за катерене и алпийски тролей. Тръгнахме по екопътека Невястата, която е дълга около 1 км.
Главната цел е скала Невястата, за която има редица легенди. Една от тях гласи, че смолянска девойка, обичала един от четниците на Караджа войвода, била поискана за жена от местния турски владетел. Тя се съгласила, но пожелала преди сватбата да погледне за последен път родното си място. Избрала да се хвърли от скалата, пред живота с потисниците. От тогава нарекли скалата “Невястата”.
Посетихме панорамните площадки, от които се вижда както гр. Смолян, така и околните върхове на величествеите Родопи.
Първата площадка се нарича “Красива”. Името е скромно избрано, за да опише гледката разпростираща се от това място. Нямаше как да не отседнем и да и се полюбуваме.
След “Красива” продължихме напред. Кристиян вече се беше унесъл. Следваше панорамна площадка “Невероятна”. След кратко изкачване в ляво от пътя се стига до две скали с процеп между тях, през който отново се отрива прекрасна гледка към Смолян и Родопите. Изкачвайки се до края на пътека човек може да се насладо на 360 градуса панорама. На една от скалите се извисява метален кръст.
На една от беседките по пътеката останахме да хапнем, докато някой си показваше маймунджулъците 🙂 Венци, който въпреки подутия крак, ни следваше куцукайки, реши да ни изчака там. Останалите поехме до края.
Следваха изпълнени с адреналин моменти – Павката и Яна не пропуснаха възможността да се покатерят на по един от скалните маршрути, които изглеждаха доста трудни. Първо имаше инструктаж. После и Павката и Яна тестваха катераческите си уменията на скалата.
И двамата успяха да стигнат до върха, осигурявани от професионални гидове.
Връщането също беше лежерно. Кристиян се беше събудил вече, а седенето в раницата изглежа му беше писнало. Последните 200-300 м проходи с нас, като обстойно изследваше лежащите по земята шишарки.
На паркинга Павката и Яна се записаха и на изкуствената скала за катерене както и на въжената градина с алпийски тролей.
С недеждата, че утре Венци ще се чувства по-добре се отдадохме на заслужен покой.
