Очакваното се случи и от вчера сме в безпрецедентна ситуация от Втората световна война насам – извънредно положение в страната заради коронавирус. Затворени са училища, детски градини, мазани, кина, театри и т.н. Икономическия живот в страната се свива до невиждани мащаби и ще окаже влияние на всички нас. Ситуацията е сериозна и не трябва да се подценява. Това е цената, която плащаме за свободното движение на хора и капитали. Цена висока, но необходима. И България не е изключение – все повече страни взимат крайни мерки за борба с вируса.
Още преди няколко дена споделих с жена ми и приятели, че макар и трудна, нова и все още не съвсем ясна, ние изпадаме в ситуация, която не се е случвала от няколко поколения и едва ли ще се повтори поне през този ни живот. Затова нека я погледнем на микро ниво като уникален шанс, неповторим случай, от който да извлечем максимума за нас и нашите деца.
- Кога пак ще имаме възможност да прекараме толкова семейно време заедно?
- Кога отново ще може да посветим дни на неща, които да обичаме да правим?
- Кога пак ще може да изкараме няколко дни без да бързаме за работа, за срещи, за събития?
- Кога ще може да отделим време на дълго отлагани домашни задачи, без да ни е яд, че си хабим от отпуската и почивните дни?
- Кога часовника ще бъде толкова маловажен, както в тази ситуация?
Ще минем на живот в забавен ритъм. В ритъм, поставяйки нас и децата ни в центъра. Ще може да излезем от функцията на роботи в голямата машина, поне за малко време. Ще може да се отпуснем и подишаме по-свободно – освободени от безспирни срещи и събития. Ще излезем за малко от колелцето на хамстера, което се върти безспирно. Коронавирусът го спря и сега може да се огледаме, какво има извън това колелце.
Социална дистанция и лична хигиена са мотото на борбата с вируса. Трябва да ги спазваме стриктно. Ако това не е новост относно личната хигиена, то определено е такава за социалната дистанция. Това е нещо ново и се налага бързо да свикнем с него, ако не искаме да се окажем рисков фактор за цялата система. Социалната дистанция обаче не означава социална изолация. Все още може да се движим свободно и без ограничения на открити пространства. Може да ходим в парка, край реката, по улиците , в планината, на село без притеснения. Да вършим любимите си дейности навън. Но съблюдавайки горните две неща – социална дистанция (2-3 метра) и лична хигиена. Все още сме в социалните мрежи, превъртайки фейса и други апликации.
За мен лично, работата продължава и през следващите дни, но въпреки това извънредната ситуация няма да ни спре да продължим любимите ни занимания – да сме заедно сред природата. Да, вярно – няма да се събираме в групи с други приятели (поне за известно време), но пък това ще постави нас и децата в центъра на тези преживяния. Ето какво ще правим ние през следващите (поне) две седмици:
- Разходки – пеша, с колело, а може и на ски (ако и вие търсите идеи за семейни приключения, ще намерите такива тук в блога)
- Семейно и онлайн училище – ще се позанимаваме с децата и техните задачи, които получават от училище. Ще навлезем в виртуалното школо с Google Classroom, което сигурен съм ще промени скоро начина, по който децата ни ще учат. Очакваме още в понеделник първите задачи, изпратени през Google Classroom от класната. Ще затвърдим и други знания.
- Децата ще имат време за техните лични интереси, ние за нашите. Вчера Ема и Кристиян рисуваха и оцветяваха 2-3 часа вечерта. Без да ги караме и без да бързат за вечеря или лягане. Просто докато имаха желание за това. Сигурен съм, че всеки ден “скуката” ще ги кара да си намират своите занимания.
- (Може) да подредим мазетата. Една идея, зародила се преди години, за която никога не остава време. Ако и сега не успеем, просто няма никога да го направим.
- Ще играем на новото Nintendo Switch до късно вечерта. С Кристиян ще водим битки по пистите с Mario Cart i Asphalt 9. Още от сега се опасявам, че лидерството ми ще бъде отнето преди края на извънредната ситуация (малките много бързо схващат игрите).
- Ще играем забравени игри навън – например ръбче, скачане на въже, ластик, ще се катерим по дървета, ще ритаме и т.н.
- Ще изкараме семейните настолни игри в къщи и ще ги превъртим – ето някои от любимите ни игри: DixIt, Memory, Не се сърди човече, Околосветско пътешествие, Доблс, Cars и други. И тях ще играем без да гледаме часовника.
- Соня най-сетне ще има време да ни захранва с домашен хляб с квас, кексове и други здравословни вкусотии.
- Ще си правим домашно кино с купа пуканки, гледайки някои любими семейни или 3D филми. Често.
- Може да помогнем на някои съсед или познат при пазаруване в случай на нужда. Време и за това ще има.
- Ако остане време за още, може да изкараме от гардеробите и старите неизползвани дрехи и да се освободим от тях.
Колкото и трудна и необичайна да изглежда извънредната ситуация, човек определено може да се възползва и да я оползотвори. Защото това е уникален случай, който няма да се повтори. След като премине ще се впуснем в наваксване на производство, на приходи и печалби, на пазарни дялове, на срещите, които сме пропуснали, на кафета в моловете 🙂 … Нека не съжаляваме след месец, какво е можело да направим през този период, но не сме го сторили поради вайкане от ситуацията в която сме изпаднали. Всеки може да помисли и подреди приоритетите си. А работата със сигурност няма да избяга. Тя ще ни чака с отворена врата на колелото на хамстера, където ще влезем след края на коронавируса и послушно ще продължим да го въртим.
Ето затова трябва да забавим темпото СЕГА, да се нагодим към новата обстановка и да черпим с пълни шепи от уникалния шанс, който ни се открива заради коронавируса. А кой, знае – за много от нас и вас това може да се укаже началото на нещо ново.