По стъпките на легионите – малцина са чували за тази стара и пре-стара пътека. Антична римска пътека, по която вероятно са яздили бранители на Българската държава преди стотици години (а може и хиляди). Пътека, по която вероятнио са бягали турските поробители по време на Освобождението. Пътека, която крие толкова много история и загадки.

За да бъда честен, аз също чух за нея едва в четвъртъка преди да тръгнем ние по стъпките на легионите. Стори ми се интересна и се отправихме към Асеновата крепост. Разстоянието до Бачковския манастарир е около 7.5 км и е идеално за еднодневен семеен поход с елементи на история, култура и прекрасни гледки (12 мин видео на ОП Туризъм, Асеновград за пътека “По стъпките на легионите”).

Асеновата крепост

Пътеката през цялото време се движи от дясната страна на пътя Асеновград – Смолян. Започва непостредствено от входа на Асенавата крепост, където има информационна табелка и туристическа маркировка (през цялото време се следва зелената маркириовка). Пътеката преминава през два параклиса – “Св. Атанасий” и “Св. св. Козма и Дамян”, няколко стари римски моста, както и редица панорамни площадки с приказни гледки към дефилето на река Чая и околните величествни хълмове на Родопите.

Първоначално през първите 1.5км пътеката е равна с лек наклон надолу. Движи на около 100м над шосето, като постепенно го приближава. Явно се вижда стария римски път, по който в миналото са преминавали войски и местни жители. От лявата ни страна се виждаше все още добре запазен бе укреплението на пътеката, правено с много труд от камъни. Слязохме почти до главния път, след което започна най-трудната част – стръмно и продължително изкачване (около 1км), което ни изведе около 220м по-нависоко. Преминахме през крайните вили на село/махала Луковица с прекрасни дворчета, както и западнали къщи. Покрай тях успяхме да хапнем малко череши, както и цветенца от акация – нея я имаше в изобилие. Пътеката изобилстваше от билки като бял и жълт равнец, здравец, магарешки бодил, мащерка, но този път бяхме на поход.

Единственото място, където човек може да обърка е момента, когато напуснахме в най-високата част широката пътека и се запровирахме по тясна горска пътека. Там имаше табела с надпис “Бачково”. Не трябва да се пропуска. От тук започна слизане на зиг заг. Започна се едно тичане и гонене. След около 3.5 км пътеката отново стана сравнително равна. На места между дърветата се откриваха красиви гледки. Край една беседка отркихме интересен камък, на който (според мен) бе издялана Асенавата крепост.

Така с бодра крачка и няколко забавни игри стигнахме до втория тунел преди Бачково. Решихме да прекратим разходката, поради напредналото време. До Бачковския манастир оставаха около 1.5 км, но трябваше да се прибираме. На пътя излязохме сред едно малко необмислено спускане по доста стръмно дере, което не беше безопасно. Но с повечко внимание успяхме да стигнем шосето. Там ни чакаха и се върнахме обратно до Асеновата крепост.

Разходката бе много приятна. С изключение на изкачването от Луковица, маршрута е лесен и много подходящ за пролетен или летен излет. Добре е да си носите вода и хапване, защото такива няма. Наистина е хубаво от време на време да се излезе от утъпканите и познати пътеки и се отправим по пътеките от миналото, пропити с история и загадки. “По стъпките на легионите” е точно такава.

Апартамент HOME – идеалното място за почивка в района на Банско и Разлог

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си