На къмпинг с деца?!? Минавало ли вие е през главата? Ако е така, днес гост-автор ни е Цветомира Цоцова – Цвети, която споделя много лично, защо къмпингувнето с деца е полезно не само за тях, но и за цялото семейство. Тя ни дава (поне) 12 причини да отидем с деца на къмпинг, а нейните истории с Тити и Ики освен забавни са много поучителни. Много от вас може би я познават Цвети от къмпинг портала www.camping.bg и вече традиционния къмпинг и караванинг експо, който ще се проведе тази година на 13-14.04.

Здравейте, Казвам се Цвети и съм част от екипа на сайта Camping.bg. Почивката сред природата е в сърцето ми, макар че не съм родена и отрасла в семейство на къмпингари или планинари. Дори напротив. Когато бях дете, родителите ми често ме водеха на почивки, винаги в хотел. Излизахме от тогавашната почивна станция с басейн на разходка и минавахме покрай ведомствените почивни бази с бунгала, които се наричаха къмпинг.

Децата там тичаха и играеха на воля, а родителите им си седяха кротко с компания на верандата на бунгалото и си правеха скара. Докато ги гледах, мен ме държаха за ръка и нон стоп ми повтаряха: „Цвете, не тичай по улицата, че може да дойде кола“, или „дръж се прилично и стой до мен“, или „недей да ходиш сама, може да паднеш в басейна!“. Нямаше тичане и игра на воля. Нямаше и ядене на филия лютеница бързо на крак, докато играя, а „сега в ресторанта трябва да седиш мирно и да се храниш прилично“. Нямаше слушане на щурци и гледане на падащи звезди, защото „навън вече е тъмно и студено, и е време да си лягаш“. Тогава естествено това ми се виждаше хубаво. Все пак бяхме на почивка. Но си ме човъркаше какво ли е то да отидеш на къмпинг и да играеш по цял ден безспирно.

Първото ми ходене на палатка беше на 15. Отскубнах се с приятели и техните родители, възползвайки се от факта, че майка ми и брат ми бяха болни от шарка и семейната почивка се провали. Оттогава насам не е имало лято, в което да не изкарам нощ под звездите. Почивката сред природата, далеч от ежедневните удобства на града е нещото, което ме съживява. Прераждам се. Пълен рестарт на ума и физиката. За радост преди години срещнах човек, който напълно споделя моите усещания и емоции за този вид почивката. А днес си имаме две малки къмпингарчета – Тити и Ики.

Тити и Ики обожават да ходят на къмпинг (или поне ние така си мислим). Дори сега, през зимата, вкъщи играят на къмпинг – вадят масите, столовете, една детска палатка, нареждат всичко в хола и искат да спят на пода през нощта. Още са прекалено малки, за да дадат смислено обяснение какво ги привлича в къмпингуването, но е очевидно – свободата. Свободата да счупиш градския стереотип и порядки. Свободата да можеш да тичаш на воля, без някой да те държи за ръка на тротоара, свободата да можеш да хапнеш навън без маса с покривка и много приготовления, свободата да можеш сам да решиш кога да си легнеш, просто защото навън вече всичко спи и е леко студено, и така нататък.

Ако имате шанс някога да заведете децата си на къмпинг, направете го защото:

1. Почивката сред природата рестартира биологичния часовник на организма

Децата ви ще се будят самички, когато слънцето изгрее и птичките започнат да чуруликат. На обяд ще си легнат самички в хамака на сянка да си почиват, да поспят, да почетат книжка, просто защото ще им е много топло, ще са изморени и няма да им се играе. А вечерта, след като са се натичали на воля с познати и непознати приятели, ще поискат сами да се пъхнат в топлия спален чувал, защото ще им е станало леко хладно. Е да, няма как да лъжа, че всичко се случва точно по този перфектен начин при моите Тити и Ики. Естествено, имаме малко суетене по вечерното къпане и лягането, но истината е, че за разлика от вкъщи, на къмпинг те заспиват без пазарлъци и кандардисвания по часове. Спят спокойно цяла нощ, а на сутринта се будят с усмивка, гладни и пълни с ентусиазъм за игра.

2. Почивката сред природата е естествено движение за децата

Тук вероятно някои от вас биха казали „Че кое дете не се движи? Всички обичат да скачат и да тичат по цял ден, дори и да са вкъщи“. Да, ама не. Опитайте се да сложите на ръката на детето крачкомер. Колкото и да подскача вкъщи или в градината, никога няма да извърши същото количество движения, както ако е на открито. Всъщност, давате ли си сметка, че ходейки ежедневно на градина или училище, и след това седейки вкъщи, децата ни са страшно обездвижени? Движението е здраве. Възрастен човек е нужно да прави по минимум 10 000 крачки на ден, за да поддържа добро състояние. За децата, естествено, интензивността на движението зависи от възрастта. Бидейки в естествена природна среда, на свобода, детето ви ще си набави необходимото движение от самосебе си. Без да трябва да го водите по график на спорт, без да трябва да го карате да прави целенасочени упражнения. Просто ще се движи, защото то така иска.

3. Почивката сред природата подобрява апетита и обмена на веществата в детския организъм.

Тити и Ики са ужасно злояди. Особено Ики. Но знаете ли? Когато са на свеж въздух, сред природата, нещо се променя – започват да умират от глад и да ядат неща, които иначе не обичат. Миналото лято Тити ми каза: „Мамо, ти защо не правиш такива вкусни салати и супи, когато сме си вкъщи в София?“ С баща ѝ се спогледахме крайно учудено. Това беше стандартната салата, която правим за вечеря у дома. Но ето, тук на къмпинг ѝ харесва и я яде с апетит. Ще ви споделя и друго – от съвсем малко бебе, Ики има забавен метаболизъм. По време на първото ѝ ходене на къмпинг миналото лято (на 1 год), в първите дни със съпруга ми се притеснихме, че вероятно е хванала летен морски вирус. Но не, не беше това. Просто метаболизма ѝ се засили и започна да ходи до тоалетната нормално, всеки ден. Подобрен апетит, подобрено движение, подобрен метаболизъм. Само защото сме по цял ден на открито.

Тити и Ики, когато отказват да се хранят вкъщи, устройваме къмпинг на балкона и апетитът им веднага се връща.

4. На къмпинг децата се учат на по-добра хигиена

Нима? – биха казали някои от вас. Ами, да. Знаете ли защо? – защото всяка хапка, която падне на земята, става видно мръсна; защото, когато не си измиеш ръцете преди хранене, те са видно мръсни; защото, ако влезеш вкъщи с обувки, т.е. в палатката или караваната, тя става видно мръсна. Само трябва да им обърнете внимание – виж какво има на сиренцето, което изпусна; виж си ръцете; виж следите, които остави след себе си, като не си свали обувките. И децата самички започват да се сещат, че може би не е много добре да ядем неща, паднали на земята, че е добре да мием ръцете преди хранене, че е добре да не влизаме вкъщи с обувки и да се преобличаме. Виждат напрактика как се налепват бактериите по вещите и започват да си изграждат хигиенни навици. Важно е обаче да им обърнем внимание и да обясним, че дори и да не се виждат, бактериите ги има. И после да пренесем вкъщи създадения в къмпинга навик.

5. На къмпинг децата се учат да разполагат само с наличните ресурси. А това подобрява креативността и адаптивността им.

Съвременните ни деца са презадоволени. Те имат всичко, което поискат. Ааа, вие не сте от родителите, които дават всичко наготово? И децата ви не са разглезени и презадоволени? Помислете отново! Днес, на ходещото мече на Ики му паднаха батериите. Тя ме погледна и каза: „Мамо, купиш теий, искам мечо ходи“.  Ами, да, извадих батериите, сложих ги в зареждачката и след два часа мечо си имаше нови „теий“, за да ходи. И ето как детето ми получава почти на минутата всичко, което поиска. Просто защото имаме бърз и лесен достъп до ресурсите на града.

Творчество по време на почивката

Но на къмпинг не е същото. Там едва ли детето ми ще получи на секундата нова порция от изразходван ресурс или ресурс, който нямам под ръка. Вероятно ще има малко тръшкане и недоволство. Но детето постепенно ще се приспособи. Защото там има разнообразие от неща, които не може да открие в града, а вие просто трябва да насочите вниманието му към тях. Например, „щом мечо няма батерии, хайде да направим къщичка от пръчките, които са изпопадали под дървото“. Или, „като сме забравили “Не се сърди човече”-то вкъщи, нека да си начертаем дъска с тебешир на алеята, а пионките ни да са камъчета“. Дайте идеята, а после оставете детската креативност да работи. Ето, че така постигаме и подобряване на адаптивността и приспособяване само към наличните ресурси.

6. Естествената среда учи децата сами да разпознават опасностите и заплахите.

Ще се върна в началото на статията: „Цвете, не тичай по улицата, че може да дойде кола“, „Цвете, не излизай сама навън и внимавай да не паднеш в басейна, не се навеждай!“ – това беше майка ми, когато аз бях малка. Днес, в ежедневието често чувам нея в думите си към моите деца. И после си казвам „Ужас! А тогава се клех, че никога няма да ставам като нея!“. Звучи ли ви познато? А знаете ли защо е така? – В града сме в стрес. Мислим за 13524 неща, бързаме. Нямаме време да обясним на детето защо дадено нещо е опасност и директно го предпазваме. По този начин изземваме функциите на инстинкта му за самосъхранение и той изпада в дълбока кома. После, детето не може да се защитава само. Просто не знае как.

Добрата новина е, че на къмпинг не е нужно да сте тези дуднещи родители, които сте в града, и които всячески се мъчат да предпазят детето си от всички дебнещи опасности на съвременния свят, ограничавайки свободата му и детското му любопитство.

На къмпинг нямаме градски стрес, не бързаме, не мислим за онези 13524 неща, спокойни сме, сядаме си под тентата пред палатката и наблюдаваме от разстояние за безопасността. Децата най-често си играят максимум на 15-20 м. от нас и няма къде другаде да отидат. Инстинктът постепенно се събужда от дълбоката кома, защото детето е самостоятелно и никой не го предпазва. Организмът му започва да се сеща, че е нужно да се пази сам. При някои деца, в зависимост от това колко са палави, смели и авантюристични, инстинкът за самосъхранение се задейства на по-високо ниво на опасност, при други деца, ако са по-страхливи, действа постоянно. Важно е да познавате добре детето си и да знаете кога е време да станете от под тентата и да проверите дали всичко е наред.

Когато Тити беше на 10 месеца, вече можеше да лази навсякъде, но на къмпинг не се осмеляваше да излезе извън постелката, колкото и да я привличаше да гони мравчиците, които се движеха наоколо. Най-голямото ни притеснение беше именно как ще я опазим да не хукне лазайки нанякъде или да не изяде нещо от земята. Абсолютно напразно. Детето си се пазеше само.

7. Сред природата децата наблюдават животните в естествената им среда

Когато Тити проговаряше, отидохме на баба ми на гости с една бебешка книжка с животни, за да ѝ покажем, как добре правнучката ѝ разпознава Му-у, Бе-е, Па-па и Ко-ко. Баба ми, твърдоглаво боянско шопе, ме погледна снизходително и каза: „Защо учиш детето на глупости? Да гледа картинки и да блее?! Покажи му ги на живо! Научи го реално какви са тези животни. Да ги види да мърдат, да ги пипне.“  – Чудесна идея, бабо, но сме в София.

Знаете ли, че един от къмпингите в България си има талисман магаре? По цял ден се разхожда покрай футболното игрище на воля и реве от кеф. А децата умират от още по-голям кеф да наблюдават магариите му. А в друг къмпинг, наслаждавайки се на прекрасната панорамна гледка, може да наблюдавате в далечината как овчарят подкарва стадото си. Трети къмпинг пък е разположен на брега на рилска река, където се стрелкат малки пъстърви. Има и четвърти, около който има чайки, гларуси и делфини.

Най-незабравимото ми преживяване  на къмпинг беше на Делтата на Дунав, когато се събудих от трептенето на вятъра от крилете на щъркелово ято, което прелиташе над палатката ми. Никога дотогава не бях чувала такъв звук. Уникално е. Няма такава тръпка, няма друго такова изживяване!

А, да! В никой хотел не може да се събудите на песнопойката на утринните птици така, както бихте могли на къмпинг. А представете си вълнението на детето от всички тези природни чудеса!

8. На къмпинг децата придобиват нови умения

Свободата развива детското въображение, природата кара децата да се отпуснат от стандартната рамката и да експериментират, да откриват нови неща, да откриват себе си.

Знаете ли къде и как проходи Тити? – боса на къмпинг. На първия си рожден ден.

Ика също проходи на къмпинг тематика, но при малко по-други обстоятелства – на Къмпинг и караванинг експо https://expo.camping.bg. Жалко, че бях прекалено заета да видя първите ѝ стъпки.

Едва ли е необходимо да ви убеждавам надълго и на широко, че на къмпинг децата ви ще придобият куп нови умения и ще се обогатят:

  • ще се научат как се изгражда и устройва „дом“, как се създава уют. Пъхането на рейките в платнището подобрява фината моторика, разполагането на лагера подобрява пространственото мислене, нареждането на всички вещи учи да сортират, да подреждат, да създават ред. Това са неща, за които вкъщи нямате време и желание. А на къмпинг е лесно и интересно. Просто ги приобщете във всички тези дейности, а не ги оставяйте да бъдат безучастни.
  • Ще осъзнаят колко е ценно да имаш приготвена храна и колко сложен всъщност е процесът от набавянето на храната до слагането ѝ в чинията. По-големите ще наловят риба, ще се помъчат да напалят огън с татковците си или да издялкат пръчки за шишчета. По-малките ще гледат мама как реже салатка и ще бъркат в купата да си крадат краставички

9. На къмпинг децата завръзват нови приятелства

Днес нашите деца нямат шанса да играят сами на двора, по улиците и пред блока без надзор, както беше в нашето детство. С това става и много по-трудно да завъжеш истински приятелства, които не се ограничават само до училищните. Но на къмпинг това не е така. Миналото лято, когато Тити беше почти на 3 год, а Ики на 1 год и 2-3 месеца, всяка вечер кръстосваха сами по алеите на къмпинга с всички останали деца, без да ги наблюдаваме и да викаме по тях „Върни се, стой близо, ще се изгубиш, някой ще те вземе“. Намериха си банда от 20 малчугана на възраст от 1 до 7 год. и без значение от националността им – сърби, македонци, гърци, румънци, българи, всички играеха заедно. Питахме Тити: „интересно ли е да играеш с тези приятели, като не разбираш езика им?“ – „Да, интересно ми е, мамо, аз разбирам, че играем и ни е весело.“

Тити и Ики рисуват с Калина и Михаела от Македония. Цяла седмица играха заедно. В последните дни на гости в къмпинга ни дойдоха приятели с малко бебе и Тити го представи на македонските си дружки: „Ово е мало бебе Ека.“

Друго наше приятелско семейство всяка година по едно и също време ходи на един и същи къмпинг. За 3-4 години успяха да завържат ценни приятелства, а децата им израстнаха заедно. Запознали са се там, а сега се виждат и в София през зимата.

10. На къмпинг децата се учат да пазят и обичат природата

Моите деца са прекалено мънички, за да имат съзнателно отношение към опазването на природата, макар че Тити знае, че боклукът се събира разделно, изхвърля се само на определените за целта места и след нас на къмпинг не трябва да остава никаква следа (стриктно спазваме етиките Leave No Trace и Take only Pictures, Leave only Footprints).

Ще ви дам пример с деца на членове на Българска асоциация за къмпинг и караванинг. Когато уикенда излязат с кемперите, първо правило щом спрат, преди да започнат въобще с устройването на лагера, е да почистят наоколо. Защо? Защото там ще бъде техния дом за следващите дни, а никой не обича в дома му да е мръсно. В етичния кодекс на БАКК е записано „Оставяме мястото по-чисто, отколкото сме го заварили.“

Превръщайки открито място сред природата в своя дом, който искаш да е чист и подреден, се учиш да се грижиш цялостно за природата, така както го правиш за близките ти, за дома ти.

Децата на БАКК правят пролетно почистване на къмпинг Къпиновски манастир през 2013 г.

11. На къмпинг децата са далече от екраните

Толкова са далече, не само те, но и ние, че едва успях да издиря няколкото горе-долу прилични снимки за тази статия. На къмпинг просто забравяме за телефоните, за камерите, и си почиваме. А най-удобно е да ти падне батерията и да няма къде да я заредиш. Умът се разтоварва от бързите кадри, очите – от ярките цветове и лъчения. Виждаме само естествени цветове и естествената скорост на света.

След почивка на къмпинг децата ми са много по-спокойни, уверени, уравновесени и помъдрели. След всяка следваща почивка са все по-добри и по-пораснали.

12. На къмпинг имаме пълноценно време заедно

Със сигурност всеки един от вас поне веднъж си е казвал с известна доза самообвинение „Нямам достатъчно време за детето. Не му обръщам достатъчно внимание“. До болка ви е познат ежедневния юрош – ставате, обличате се, закусвате почти на крак (ако въобще закусите) и газ към градина/училище и после на работа. Цял ден сте разделени, а вечерта детето отива да си поиграе самичко, защото вие трябва да приготвите нещо за вечеря (отново набързо), а то да не ви пречи, и после газ по леглата. А кога общувате? Кога се опознавате? На къмпинг! J Трябва обаче по-често да ходите на къмпинг.

Пристигате, заедно разполагате лагера, после заедно приготвяте обяд и вечеря, дори лягате заедно. Естествено, че разпалването на огъня, духането до припадък и въртенето на шишчето са мега забавни за децата, а вие сте радостни, че те са съпричастни към вашите задължения да сготвите и да прекарате време заедно. На следващата сутрин ще станете рано и ще посрещнете заедно изгрева.

1 юли 2017, Джулая, семейно посрещане на изгрева

После ще си направите една хубава разходка. Следобед ще се погушкате в хамака, привечер ще поиграете федърбал, а вечер, когато легнете, ще слушате щурците, ще гледате падащи звезди и ще си разказвате интересни истории.

Размечтахте ли се? Или може би вече планирате почивката на къмпинг? Аз лично вече нямам търпение да мине цялата дандания около Къмпинг и караванинг експо 2019 и да открадна един пълноценен уикенд със семейството си сред природата! Ще се видим под звездите!

2 КОМЕНТАРИ

  1. Страхотна статия, браво!
    Искам само да попитам за примери за хубави къмпинги? До колкото ми е известно в България повечето са с доста лоши условия, за съжаление. За Гърция съм чувала, че има добри. Конктетни местенца от човек с опит биха били много ценни.

    • Здравей Надя, благодаря за питането. С помощта на Цвети смятам да направим допълнителен пост за къмпингите в България и условията там. Аз мога да препоръчам къмпинга до Капиновския манастир. Имам пост за него и може да го погледнеш. На страницата на http://www.camping.bg може да намериш още информация.
      Ще гледам скоро да напривм топ 5-8 къмпинга, където може да се отиде семейно с деца. Поздрави

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си