Има едно малко, непознато и скрито сред гънките на Еленския балкан селце, където природни красоти, светилища, легенди, аромат на спокойствие и световни културни паментници са събрани на една шепа място. Място, което като посетиш веднъж, се чувстваш като у дома. Село Раювци наброява постоянно население от порядъка на 20-30 души. Макар Раювци да се намира на не повече от 10км от моето село Войнежа, делейки ги реално един хълм, до тази година не бях и чувал за него. И за да се стигна до другата страна на хълма се наложи да направя едно малко пътешествие от 35км. по асфалт. В комплекс Раювски хан бяха отседнали близки приятели и това беше идеална възможност да се видим и разгледаме многобройните забележителности. Първо се отправихме към Вълча поляна – най-равното и най-високото място край селото, на която се намира единствения у нас паметник на страховития и легендарен Вълчан войвода. Там в цял ръст, с златен ланец и стъпал върху заграбено от турците злато се извисява войводата в целият си ръст от бял камък. Легенди за смелостта на неговата чета и за несметните богатства, заграбени от поробителите и раздадени за свободата и образованието на българите се разказват и до днес.

Мястото е добре подбрано, защото от 10 метровата статуя на хайдутина има 360 градусова панорама към многобройните гънки на Предбалкана и прекрасна гледка към язовир Йовковци, давайки усещане за свобода и спокойствие.

 

Децата бяха слабо заинтергувани от написаните на камъка легенди за Вълчан войвода. Тях ги зовяха всички камъни наоколо, които чакаха да бъдат покатерени. Ние с Милен и Веси се любувахме на заобикалящата ни среда.

Другата изненада тук са „Раювските камъни“ – българския вариант на световноизвестния Стоунхендж. Няма как човек да не остане смаян при вида и размера на издигнатите камъни, образуващи идеален кръг.  Те предствляват огромни каменни късове, изписани с мисли, стихотворения, старинни знаци и лица. В центъра имаше правоъгален, издълбан от горната страна, камък, където хората пускаха монети за късмет и здраве. Не знам кой и как е направил това съоражение, но съм сигурен, че то ще е тук и след стотици години. Останахме доста време да разгледаме отделните камъни, фигури и текстове, да се снимаме. Децата отново намериха начин да се забавляват, като се катереха и скачаха от камъните. Изглежда на тях никога не им е скучно 🙂

 

В непосредствена близост до паметника на Вълчан войвода и до Раювските камъни се намира старо черковище, на  метри от което, е издигнат параклиса св. Петка Търновска. Вековен дъб им пази сянка. Легендите разказват, че това място е създадено от Бог и е заредено с положителна и чудодейна сила, и няма как да не го усетите, когато го посетите. Запалихме свещ в параклиса и продължихме с разходката. В непосредствена близост е изградена беседка, където посетителите на местността Вълча поляна могат да отпочинат и да се насладят с всичките си сетива на това вълшебно място.

 

Макар и Вълча поляна да предлага толкова много интересни забележителности, няма как човек да не усети все още непокътнатата природа наоколо. Накъдето и да погледна, виждах идващата с тихи стъпки есен. Язовир Йовковци прекрасно се вписва в обстановката.

След като постояхме и поснимахме достатъчно беше ред да посетим и един от ръкавите на язовира. Споснахме се край параклиса Света Петка Търновска по една пътека надолу към язовира. Децата тичаха напред и ние ги следвахме. На места спирахме да берем сочно балкански ябълки и узрели шипки.

 

След около 1 км стигнахме един тесен ръкав. Брегът беше стръмен и кален, затова внивахме да няма мокри изненади. Милен предложи с децата да направим сал и да го пуснем във водата. Речено-сторено. Събрахме изсъхнали дървета за основи на сала, скъсахме върбови и сълкъмови клонки за връзки и след 20ина минути и добра екипна работа имахме вече сал, готов да плува из язовир Йовковци. За финал му сложихме и знаме и задружно го пуснахме във водата. Остана да гледаме как поема своя курс с помощта на лекия ветрец.

 

Стана около 14:00 и всички бяхме добре изгладнели. По пътчета и пътеки се върнахме обратно до комплекса, където хапнахме и резюмирахме прекрасната разходка около Вълча поляна и язовира.

 

Определено село Раювци си заслужава да бъде посетено от ценителите на спокойствието, красивата природа и легендите. Има приятни места за отсядане и по всичко личеше, че са добре посетени през почивните дни.
Още идното лято замислям да се върнем тук с цялото семейстов, този път пресичайки хълма, който ни дели от село Войнежа с колела. Сигурен съм, че околностите предлагат и други интересни възможности за активен туризъм, имайки в предвид близостта до гр. Елена, Велико Търново и Горна Оряховица.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си