Отдавна исках да посетим отново прекрасния водопад Полска скакавица, от който имаме чудесни спомени от първото ни идване преди почти 4 години. Този път обаче щяхме да го достигнем с помощта на БДЖ (поне частично). Към нас се включиха Толи и Мария, родители на деца от детската градина на Ема и Кристиян. С тях определено щеше да стане забавно. За да успеем с организацията и избегнем ранно неделно ставане, подходиме с коли до Радомир, където се качихме на влака за Кюстендил в 9:50. Разбира се може да се тръгне и от София, като се прави прикачване в Перник.
Забавата почна още на гарата, където момичетата получиха специални прически от коафьор Мария.
За децата пътуването с влак винаги е нещо специално. Не беше различно и този ден. Задаваха хиляди въпроси.
След почти час пътуване сязохме на спирка Полска скакавица. Спирката буквално се намира в нищото. Няма път или пътека, а продължихме по посока на влака директно по релсите. Опасност няма, понеже бях си записал разписанието на влаковете и скоро нямаше друг. Децата вървяха по релсите, оптитвайки се да балансират. Възрастните не останахме по-назад 🙂
След около 300-400м стигнахме и първия тунел. Трябваше да минем през него. Без да се замислим продължихме. Насреща се виждаше втори тунел. Пътеката за водопада се намира след първия мост в дясно. Трябва да се внимава, понеже лесно може да се подмине.
Ние я подминахме и продължихме към втория тунел, преди да осъзная грешката. Върнахме се и продължихме по тясна пътечка, която след около 500-600м ни отведе до водопада.
А той се показа отдалеч. Нямахме търпение да се приближим. Всички си носехме и бански, за да се рахладим под пръските на водопада. За да се стигне в подножието му, най-добре е да се върви по пътека в дясно от него, минаеайки се през мостчето. В горната част има изградени стъпала, които улесняват стръмното качване. Всяка стъпка обаче си заслува усилията. Бяхме възнаградени от гледката под водопада. Постояхме там и проучихме последващите 20-30м. под водопада. Там някъде се скътаваше малка пещера. Групата определено не се боеше да експериментира и търси емоции. Спуснахме се с обувките директно по реката на долу, търсейки пешерата.
Ние първо се объркахме и излязохме по енда стръмна и хлъзгава пътечка до междинна площадка, над основата на водопада. Нямаше никой и ние използвахме това да се охладим продължително. Децата, разбира се, също се потопиха под студените пръски.
Към 15:30 беше време да се връщаме, за да хванем последния влак на обратно. децата бяха вече уморени, но все пак издържаха “мъжки” до спирката. Там имахме още малко време и опънах хамака да починат.
Получи се страхотен ден, пълен с емоции, смях и добро настроение, съчетани с пракрасни гледки и освежаващо къпане под водопада.
