През трите ни дни около Ягодина имахме възможността неколкократно да пресечем две от трите най-дълги ждрела в България – Буйновското и Триградското. Освен това се насладихме и на панорамни гледки от и към Орлово око, намиращо се над Буйновското ждрело.
Живописното Буйновско ждрело е най-дългото в страната ни. Провира се около 10 км между отвесни скали между селата Тешел и Буйново. Река Буйновска, на която е кръстено и ждрелото, е издълбала мраморните скали, които на места почти се допират. Най-тясното място е наречено Вълчи скок, понеже легендата разказва, че през зимата вълците падат от там в ждрелото.
Великолепна гледка към ждрело се открива от панорамната площадка Орлово око, изградена на връх Свети Илия на височина 1563 м. над село Ягодина. На около 600м под нея се вие красивия живописният пролом на Буйновска река. От панорамната площадка се откриват прекрасни гледки към Родопите и съседните планини. Ние се възползвахме от местните водачи на високопроходими автомобили да ни повозят по стръмни кози пътеки до Орлово око. Иначе най-лесно върхът се изкачва от село Ягодина за около 1:30 мин.
Третото по дължина, но може би първо по красота ждрело в България е Триградското. То е с дължина от 7 км и простира между селата Тешел и Триград. Същинското ждрело е се намира преди Триград и е дължина от 2-3 км. Неповторимата красота на Триградското ждрело кара човек да съзерцава 300-350м отвесните скали.
Особено интерсен е фактът, че водите на река Триградска изчезват в тайнствената пещера “Дяволското гърло”, намираща се в самия пролом. Там се намира и най-високия подземен водопад на Балканите (42м). Те се появяват половин километър след това, където реката отново се появява на повърхността под формата на голям карстов извор.
Въпреки еднолентовия път не можах да се сдържа и спирах на няколко пъти за да снимам тези чудни природни форми. Децата не разбираха, какво съм се втренчил в тези скали, но съм сигурен, че един ден ще разберат.
По пътя към село Ягодина, където бяхме отседнали, спирах отбново да снимам панорамната пложадка на Орлово око, както и околните склонове. Там видях и безсмъртното цвете Родопски силивряк.
Мъглите и дъждовното време придаваха особен драмитизъм на идващата пролет. На връщане от Борино се насладихме и на феноменална дъга, простираща се над свежозелени поляни и гордо изправени хълмове.
Бяхмо богато възнаградено за кратния ни престой тук. И още преди да си тръгна, вече си мисля, кога отново ще посетя това магично място.
