Гергьовден е. Докато около нас се колеха агнета, ние решихме да направим и последния ден от разходките ни из Родопите пълноценен и изпълнен със спомени. След неколкократна смяна на плана оставихме най-атрактивния маршрут за този ден. Всички (почти) чакаха с нетърпение разходката по екопътека “Каньонът на водопадите” край град Смолян. Лично аз имах силното желание да я преминем цялата екопътека с дължина от около 6км. “Каньонът на водопадите” е сравнително известна атракция сред повечето туристи. Маршрутът се движи по река Еленска в резерват Сосковчето. Преминва се покрай 40 водопада с различна височина (според статистиката в други сайтове, аз лично не ги броих, но водопадите наистина са много). Основна атракция е водопадът Орфей с височина 68 м. Не по-малко внушителни са и водопадите Сърцето и Каскадите, както и много малките водопадчета, които се срещат зад всеки завой.
Екопътеката си личеще, че е добре поддържана. По пътеката имаше десетки паднали от мартенския сняг дървета, но вече беше освободена от тях и проходима. По цялата екопътека има табели, маси, пейки за почивка и изгледни площадки.
Май месец е наистина подходящо време за тази прекрасна разходка. Река Еленска беше пълноводна и водопадите се предствиха в най-добрата си светлина. Мощта на водата беше истинска наслада за окото и ухото. Самата екопътека прави кръг и може да се премине без да се повтаря пътя. Ние избрахме да се движим нагоре по самата река, в непосредствена близост до водопадите. Връщането направихме по обзорен път високо над Каньона, откъдето имахме възможност да се насладим на панорамни гледки към самият каньон, както и към гр. Смолян.
Тръгнахме от паркинга на екопътеката в края на кв. Средок. Първоначално вървяхме по широк коларски път. Слънцето вече напичаше силно и затова подканях групата да засилим хода, за да стигнем до сянката на смерчовата гора. Преминахме покрай изоставени рибарници и един стар Римски мост. Кристиян скоро се предаде и реши, че трябва да поспи. Имаше и информационният център, който изглежда не работеше.
Водопадите покрай пътя просто не спираха. След около 1 км пътеката премина в сенчест участък. Така остана и до завръщането ни тук. Редуваха се полегати и стръмни участъци. Започна и преминава на една дълга поредица от мостчета.
Децата, както винаги, харесваха вървенето по стълби, скали и преминаването на мостчета. Падналите дървета покрай пътеката и по реката бяха обичайна гледка. Една от атракциите на екопътеката – Каскадите, серия от водопади.
Всеки завой ни предлагаше нови гледки и предизвикателства за децата. Следваше и водопадът Орфей с внишителната си височина от 68 м. Още по внушителна беше мощта на водната струя, чийто пръски в основата посипваха стълбите, по които минахме.
Водопадът сниман от средата му
Снимките трудно могат да предадат чувството да бъдеш в такава близост до тези пълноводни водопади. Минаването по стълбите към горната му част беше доста освежаващо, понеже пръските от водопада летяха на метри в страни от реката.
Точно над Орфей се намира и местността Сърцето с едноименния водопад.
Кристиян вече се наспа и гледаше с интерес падащата вода. След каскадата от големи водопади пътеката продължава докато се стигне място, от което в ляво може да се излезе на панорамната пътека от другата страна на реката. Групата реши, че ще е по-добре да се връщаме. Иначе от там до края на пътеката оставаха още около 1 км. нагоре с още доста малки водопади. Ние се отправихме се към панорамните площадки. Първа беше “Евридика”
Следваше площадка “Стражите” с едноименния скален феномен.
От тук пътеката се спускаше надолу през гората. След около 40-50 мин бяхме отново, а Кристиянчо отново заспа.
Разходката беше прекрасна и екопътека “Каньонът на водопадите” определено си заслужава името. Бих дошъл тук и през есента, за да видя пъстрите багри на сезона съчетани с мощта на водопадите добита от есенните дъждове.
Разходките от останалите дни на Родопската ни обиколка:
ден 1: връх Снежанка – Орфееви скали – кв. Езерово
