Миналата година вече се бяхме разхождали из Лакатнишките скали. Тогава, за съжаление, не открихме пещера – Темна дупка, която будеше любопитството ми. Без много да му мислим, се организирахме с новодомците в комплекса Томас, Ниса, Емилиа и Макс. По настояване на Ема взехме с нас и кака Ели. От опит знаех, ще трябва да се вземе и храна. Времето беше нестабилно и имаше добър шанс да ни повали есенен дъжд. Въпреки това сутринта решихме да тръгнем, пък каквото ще да е. Ели се качи с нас в колата и потеглихме към изходната позиция на маршрута – гара Лакатник, намираща се на около 1:15 мин от София сред прекрасното Искърско дефиле. Трябва да спомена, че пътят е тотално реновиран и си е направо удоволствие да се движиш по дефилето. Ето ни и в началото на пътеката.
Още на заведението поразпитах как да стигнем до входа на Темната дупка. Оказа се по-лесно, отколкото си мислех. Пещерата се намира на около 20-30м н.м. над началото на пътеката и до там води път, обезопасен с парапет. Миналата година се оказа, че просто сме карали директно по основната пътека. Цялата група поехме с голям ентусиазъм и настроене. Ема, вече с опит от миналата година, беше първа и бодро крачеше напред. След не повече от 5 мин стигнахме и първата дупка в скалите. Движейки се по осигурената с парапет пътека продължихме напред. Съвсем скоро виждахме вече основния вход на Темната дупка след поредния завой (малко повече информация и карти за пещерата – http://caves.4at.info/index.php?cave_id=627). Ето и прекрасната панорама в посока север. Небето все още е покрито с гъсти облаци. Само някъде в далещината се мяркаха сини небесни петна по небосклона.
В другата посока вече ранобудни алпинисти се спускаха към известната къщичка, висяща на скалите покрай Лакатник.
Преди да стигнем до Темната дупка минахме и покрай друг тунел, който също разгледахме. Формата на входа на поредната скална дупка силно наподобяваше на кръст и погледнат от вътре създаваше странно усещане на изход към друг свят. Ето ни и в самата Темна дупка. Твърди се, че пещерата е на седем нива и представлява една от най-дългите в страната. След входът, през който влязохме се натъкнахме на множество от тунели. По камъните и скалите имаше следи от маркировка. Любопитството на децата превишава страхът им от тъмното и непознатото.
За осветяване ползвахме един челник и фенера на телефоните си. Озъртахме се за прилепи и успяхме да видим няколко, без да нарушаваме спокойствието им. Лесната проходимост на пещерата ни подканваше да продължим да я разглеждаме. Скоро стигнахе място, през което минаваше вода идваща от скалите. Темната дупка определено е място, на което скоро ще посветим един отделен ден, като се екипираме подходящо за по-дълго пещерно изследване с децата. След като се поразходихме известно време из тунелите преценихме, че е добре да се връщаме обратно и продължим разходаката отвън. Момичетата искрено се забавляваха и тичаха напред по горската пътека.
Скалите около Лакатник наистина са уникални. Естествените дупки са сътворени в продължения на хилядолетия в пясъчните и варовични скали благодарение на вятъра и водата и слънцето. На децата не им трябваше да бъдат подканвани. Просто си вървяха напред, сякаш това беше тяхно отдавнашно занимание. Панорамните гледки към скалите и Искърския пролом привличаха постоянно погледите на възрастните. Томас (от Германия) и Ниса (от Перу) не спираха да повтарят колко впечатляващо е всичко наоколо.
Точно под алпиниската къщичка. Малко по-късно ще се озовем и над нея. Ето няколко снимки на колибката. Толкова е впечатляваща и открояваваща се с червения си цвят на фона на сивите скали, че просто не можех да спра да я снимам от различни перспективи.
След малко се озовахме на място за пикник. Решихме да починем и да се подкрепим. Децата си седнаха на покрива на заслона и хапнаха каквото имаше. Техните шарени дрехи на фона на отиващата си есен бяха просто перфектен мотив за снимки.
Продължихме напред, за да се качим над алпийската колиба. Тук имаше ходене на четири крака за децата, понеже наклона си беше доста голям и камъните трудно можеха да бъдат заобиколени. Въпреки трудния терен, всички запълзяха нагоре с голяма стръв. Поглед надолу, където току що се подсилихме. Катеренето по ръба на скалния масив представляваше истинско приключение и за по-големите. Застанали над къщичката се взирахме надолу за да видим какво точно представлява. Би било интересно да се направи обедна почивка в нея 🙂 От ръба на скалата над нея се където се окриваше поредната чудесна гледка към Лакатник и Искърския пролом.
Решихме, че видяхме достатъчно днес. Преди да обърнем посоката имаше още една кратка фотосесия.
Лакатник и скалите наоколо са един истински феномен. Разходката тук е както приятна така и богата на впечатления. Може би другият път ще дойдем да преспим на палатка и да се насладим на залеза и изгрева от скалите.
