Преди края на едномесечната почивка планирахме разходка от х. Безбог до Поповото езеро или Папаз гьол, вкл. и пикник. Този път групата беше голяма и имаше представители на три генерации. Бяхме следните семейства: Байрактарови (мама, аз, Ема и Кристиян), Бозвелийски (Стоян, Мария, Лия, Дивна и Жоро), Маринови (Бени, Венци, Яна, Павел) и Йонкови (Сашо, Любка, Ивето и Руми).
Последните се забавиха с пристигането и тръгнахме без тях с идеята да ни настигнат.
Соня пое малкият планинар със слинга, а Стоян носеше Дивна в новата си раница. Разделени на групички поехме по първото качване след езерото.
Времето беше идеално – нито прекалено горещо, ни то хладно. Децата се надпреварваха и вървяха смело напред.Кратка фото сесия на първата тераса на фона на х. Безбог и езерото.
След първото качване темпото спадна малко покрай всичките деца, които вървяха но и изследваха всичко намиращо се покрай пътеката.
С изненада установих, че Попово езеро не се вижда след първото препядствие.
Ема огладня скоро и се наложи да извадя запасите от ядки и сушени плодове.
След малко направихме и първата официална почивка на една приятна полянка.
Кратка пауза и отново напред. За съжаление времето течеше по-бързо от разстоянието което минавахме. Папаз гьол се беше скрил под величествените скали на съседните върхове. Все още оставаше доста до него.
За сметка на това алпийската картина подчертна с небесно синьо, но облачно небе бяха прекрасна сцена на нашата разходка. Отсреща вече ни гледаха от високо вр. Джангала (в дясно) и вр. Сиврия (в ляво).
Решихме да не се фиксираме върху крайната цел, а да се насладим просто на маршрута и компанията. Продължихме напред. Кога сами, кога с малка подкрепа от наша страна Ема и Лия се справяха чудесно с разнообразния терен. Яна и Павката са достатъчно големи, и се оправяха и без чуждо съдействие. Освен това бяха тренирали предната седмица на Витоша :-). С оглед на скоростта с която се предвижвахме и работното време на лифта решихме да опънем пикника на последната тераса преди Попово езеро. Беше приятна поляна с гледка към езерото, рибни езера и околните върхове. За уморените деца носех палатка, която сглобих, докато една част от групата се зае да вади хапването. Както обикновено след такава разходка всичко беше много вкусно и големи и малки си облизваха пръстите.
След обяд остана време за изследване на флората.
Маринови и Жоро решиха да отидат до Папаз гьол и да ни вземат на връщане. На Кристиян май му дойде по това време вече доста носенето и ни “обърна внимание” на този факт само както той го може ;-). Стоян се зае да приспи Ема и лия в палатката, но мисията се оказа отново неяъзможна. Само Ема почина 15 мин макар и без да спи. Скоро се върна групата от езерото и поехме обратно. Кристиян заспа в слинга, докато Дивна все още любопитно наблюдаваше от гърба на тати, какво става около нея. Към края на разходката умората надделя и над нея и тя се потопи в детските си сънища.
Връщането беше приятно. Не бързахме, понеже знаехме, че от утре в София ще ни липсват красотите на Пирин.
Определено този месец на Пирин голф се отрази отлично на децата, пък и на майките (макар и да го признават с половин уста :-). Красивата природа, свежия въздук и свободата да са навън през целия ден си заслужаваха.
